(1) За всяка дейност, при която може да възникне риск от експозиция на прах от азбест или азбестосъдържащи материали, рискът се оценява, за да се определят видът на азбеста и степента на експозицията, на която работещите са изложени.
(2) Членове 4, 8, чл. 9, ал. 2, чл. 10, чл. 12, ал. 1, т.2 и ал. 2, чл. 22, 23 и 24 не се прилагат, когато изследванията по ал. 1 показват, че измерената или изчислената концентрация на азбестови влакна във въздуха на работното място независимо от личните предпазни средства е:
- 1. за хризотил: а) по ниска от 0,20 влакна в ст3 за осемчасов работен ден, и/или б) кумулативната доза за тримесечен период е по-ниска от 12 влакна в ст3;
- 2. за всички други видове азбестови влакна, самостоятелно или в смеси, включително и с хризотил: а) по-ниска от 0,10 влакна в ст3 за 8-часов работен ден, и/или б) кумулативната доза за тримесечен период е по-ниска от 6 влакна в ст3.
(3) Оценката на риска по ал. 1 се обсъжда с работещите и/или техните представители.
(4) При настъпили съществени промени в обстоятелствата по чл. 2 се извършва нова оценка на риска.