(1) За установяване спазването на граничните стойности по чл. 7 работодателят планира и организира редовно извършване на измервания на азбест във въздуха на работната среда, осигуряващи представителни данни за персоналната експозиция на работещите.
(2) Концентрацията на азбест във въздуха на работната среда се измерва на всеки три месеца, както и в случаите, когато се въвеждат технологични и технически промени.
(3) Честотата на измерванията може да се намали до един път годишно, когато: 1. няма промени на работното място, и 2. резултатите от две предходни измервания не превишават половината от стойността, определена в чл. 7.
(4) Работещите или техните представители се информират предварително за пробовземането.
(5) Пробовземането се извършва от специалисти с подходяща квалификация. Взетите проби се анализират в акредитирани лаборатории.
(6) Измерването на азбест във въздуха на работната среда се извършва по референтния метод, посочен в приложение № 1, или по друг метод, осигуряващ еквивалентни резултати.
(7) При измерванията се отчитат само влакна, по-дълги от 5 μm, диаметър, по-малък от 3 μm, и съотношение дължина/диаметър, по-голямо от 3.
(8) В случаите, когато група от работници извършва идентични или подобни дейности на едно и също място и е изложена на еднакъв здравен риск, пробовземането може да се организира на групова база.
(9) Продължителността на пробовземането трябва да е такава, че чрез измервания или изчисления на среднопретеглена по време величина да се осигуряват представителни данни за експозицията за 8-часов период (една смяна).
(10) Продължителността на вземането на отделните проби се определя по приложение № 1, т. 6.