(1) За потвърждаване на диагнозата невросифилис се изследва ликвор с кардиолипинов тест – качествено и количествено, и с един трепонемен тест.
(2) При положителен резултат се търсят антитрепонемни IgM антитела.
(3) Ликворът се изследва и за клетки, белтък и електролити.
(4) Изследването на ликвор се извършва при пациенти с клинични данни за неврологично, очно и аурикуларно засягане, независимо от стадия на болестта и при пациенти с данни за третичен сифилис.
(5) Изследването на ликвор се извършва при асимптоматични пациенти в следните случаи:
- 1. при носителство на вируса на Синдрома на придобитата имунна недостатъчност (ХИВ) с късен сифилис и CD 4+ клетки ≤ 350/mm3 и/или серумен титър на антикардиолипиновите антитела > 1:32;
- 2. когато след лечение в рамките на едва година няма промяна в серологичния статус;
- 3. когато е провеждано алтернативно лечение при лица с късен сифилис.
(6) При отклонение в ликвора (високо ниво на белтък и/или клетки) ново изследване може да бъде проведено след лечение за период между 6 седмици и 6 месеца.