(1) Обектите, от които се внасят животни, трябва:
- 1. да са одобрени от официалната ветеринарна служба на страната износител;
- 2. да са поставени под постоянен надзор на държавен ветеринарен лекар;
- 3. да са поставени под контрола на ветеринарен лекар на обекта, който: а) изготвя годишен план за надзор над болестите, включително и зоонозите; б) извършва необходимите изследвания при съмнение за наличие на трансмисивно заболяване; в) извършва ваксинация на животните в обекта срещу определени болести, съгласно законодателството на страната; г) уведомява държавния ветеринарен лекар, отговарящ за центъра при съмнение за възникване на заболяване, посочено в приложението; д) контролира спазването на карантината на новопостъпилите животни; е) контролира здравословното състояние на животните в обекта и спазването на законодателството на страната по отношение на хуманното отношение към животните по време на транспорт и обезвреждането на отпадъците от животински произход.
- 4. да разполагат със: а) помещения за отглеждане на животните; б) изолатор за болни или съмнително болни животни, който е напълно отделен от помещенията за отглеждане на животните; в) помещение за извършване на аутопсия на умрели животни; г) помещение за карантиниране на новопостъпили животни от неодобрени обекти и процедура за приемането им; д) помещения или зони, оборудвани с подходящи съоръжения за евтаназиране и унищожаване на място на труповете на животните, умрели вследствие на заболяване; е) помещение и лаборатория за извършване на следкланични прегледи;
- 5. да са оградени и означени по начин, който ясно показва тяхното предназначение;
- 6. да са построени и изолирани по начин, който предотвратява контакт с животни извън центъра;
- 7. да има възможност всяко животно, което се отглежда в тях, да бъде уловено и изолирано;
- 8. да са свободни от болестите, посочени в приложението;
- 9. да се води дневник за всички отглеждани животни, в който се отбелязват: а) броят и видът на животните; б) идентификацията (ако е приложима); в) възрастта, полът и породата; г) влезлите и излезлите животни и информацията за произхода и местоназначението им; д) резултатите от лабораторно-диагностични изследвания и други диагностични методи; е) здравословното състояние, лечебните и профилактичните третирания и ваксинации; ж) диагнозата на умрелите животни, включително на мъртвородените.
- 10. да съхраняват дневника по т. 7 най-малко 10 години в обекта;
- 11. да се инспектират най-малко един път в годината от държавен ветеринарен лекар.
(2) Обектите по т. 8 се считат за свободни, когато компетентните органи са извършили оценка на дневниците по т. 9 за последните три години.
(3) Новооткрити обекти по т. 8 се считат за свободни, когато животните в тях идват от одобрени обекти.