(1) Държавните служители от МВР имат право да откажат полагането на извънреден труд в случаите, когато е достигнат някой от лимитите в чл. 8, ал. 1.
(2) Отказът по ал. 1 се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира в деловодството на съответната структура по установения за това в МВР ред, но не по-късно от началото на неговото полагане.
(3) Служителят, направил отказ по реда на ал. 2, не може да бъде наказан по дисциплинарен ред, докато не се установи, че неговият отказ е бил неоснователен.
(4) В случаите при бедствие по смисъла на ЗЗБ, предотвратяване на терористичен акт или преодоляване на последиците от него отказ от полагане на труд извън редовното работно време не може да бъде направен.