(1) Използването на диви животни в опити се допуска, когато целите на опита не могат да бъдат осъществени с друг вид животни и доколкото не се нарушават разпоредбите на Бернската конвенция за опазване на дивата флора и фауна (ДВ, бр.13 от 1991 г.) и след разрешение на министъра на земеделието и горите по предложение на комисията.
(2) За всеки конкретен случай по ал. 1 и по чл. 9 министърът на земеделието и горите издава отделно разрешение, при условие че в заявлението подробно е обоснована необходимостта от провеждане на опита. Комисията изготвя становището си до министъра на земеделието и горите след провеждане на консултации по реда на чл. 5, ал. 3.
(3) При улова на диви животни се спазват разпоредбите на Закона за лова и опазване на дивеча и разпоредбите на чл. 133 и 134 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр.55 от 2000 г.; изм. бр. 4 от 2001 г.) и раздел IV на глава трета на Закона за биологичното разнообразие.
(4) Дивите животни се улавят по хуманен начин и от хора с опит, които имат познания за навиците и естествената среда на животните, предмет на залавяне.
(5) Когато за улавянето на животните по ал. 1 е необходимо прилагането на упойващо или седативно лекарствено средство, то се прилага от ветеринарен лекар.
(6) В случаите на нараняване на животните при улавянето незабавно им се оказва ветеринарномедицинска помощ.
(7) Ако ветеринарният лекар прецени, че животното въпреки оказаната му ветеринарномедицинска помощ ще продължи да живее с болка или страдайки, то се подлага на евтаназия.