(1) Когато по медицински показания опитните животни се налага да бъдат умъртвени, това се извършва от ветеринарен лекар или под негово наблюдение чрез използване на методите, посочени в приложение № 4.
(2) Методите за умъртвяване, посочени в таблицата на приложение № 4, се прилагат единствено при условие, че процесът на умъртвяване бъде завършен по един от изброените начини и настъпването на смъртта бъде потвърдено от ветеринарния лекар:
- 1. потвърждение на необратимото спиране на кръвообращението;
- 2. разрушаване на главния мозък;
- 3. пречупване на врата;
- 4. пълно обезкървяване;
- 5. настъпване на трупно вкочаняване; 6.разрушаване на тялото в апарат (мацератор).
(3) Умъртвяване на опитни животни чрез електричество, без електрическият ток да преминава през мозъка, и чрез прилагане на недеполяризиращи миорелаксанти с конкурентен тип действие се допуска единствено след предварително прилагане на анестезия.
(4) Регистрирането на смъртта се отразява в протокол, който представлява неразделна част от документите на обекта, като при нужда се допълва от аутопсионен протокол и/или хисто-патологични изследвания.
(5) Труповете на умъртвените животни след настъпване на трупното вкочаняване се третират по реда на Наредба № 29 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания за събирането и обезвреждането на отпадъци от животински произход (ДВ, бр.75 от 2002 г.).