Инструкция № I-185 от 6 декември 2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство

(1) За възстановяване на идентификационни номера на пътни превозни средства със заповед на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) или директора на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) се назначава постоянна комисия.

(2) В заповедта по ал. 1 се определят:

1. 1. председател, основни и резервни членове на комисията;
2. 2. периодичност на работните заседания на комисията, но не по-рядко от веднъж седмично;
3. 3. двама служители на длъжност техник-механик, които по механичен начин да извършат възстановяването на ИН на ППС.

(3) В състава на комисията на СДВР се включват експерт от отдел „Експертно-криминалистическа дейност“, служители от отдел/сектор „Криминална полиция“ и отдел „Пътна полиция“, а за ОДМВР – експерт от базовите научно-технически лаборатории или научно-техническите лаборатории при ОДМВР, служители от отдел/сектор „Криминална полиция“ и сектор „Пътна полиция“.

(1) Комисията по чл. 5:

1. 1. разглежда придружаващите ППС документи и сверява идентификационните данни, съдържащи се в тях, за съответствие с наличните по него;
2. 2. извършва външно заснемане на ППС и идентификационния номер на рамата със следи от въздействие, както и на възстановения идентификационен номер;
3. 3. проверява други технически параметри, имащи значение за идентификацията на ППС;
4. 4. извършва проверки в информационните фондове на МВР за издирване на ППС.

(2) Снимките по ал. 1, т. 2 се съхраняват на електронен носител в съответния отдел/сектор „Пътна полиция“. Необходимият брой снимки съгласно чл. 14, ал. 2 се прилагат към заявлението за регистрация.

(1) Идентификационният номер се нанася на явно и достъпно място върху неподвижно закрепена метална част от купето на ППС в близост до номера, поставен от завода производител, а при невъзможност – на друго подходящо място.

(2) С писмено разпореждане на началника на отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР се определя техник-механик от посочените в заповедта по чл. 5, ал. 2, т. 3, който по механичен начин възстановява ИН на ПС.

(1)(Предишен текст на Чл. 12 - ДВ, бр. 71 от 2013 г.) Идентификационният номер се нанася по механичен начин с еднакви за всички региони матрици (щампи) и уникален шрифт.

(2)(Нова - ДВ, бр. 71 от 2013 г.) Матриците по ал. 1 се съхраняват в каса от държавен служител от отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР и се предоставят на определения техник-механик само при необходимост срещу отразяване в дневник за ползването.

(1) След нанасянето на ИН ППС се представя пред комисията по чл. 5 за поставяне на допълнителни щамповани знаци, защитни стикери и издаване на удостоверителен талон.

(2) Допълнителните щамповани знаци се поставят от двете страни на нанесения ИН. Те са с унифицирана графика и пореден номер за съответния регион.

(3) Стикерите са самозалепващи се и представляват оптически защитни елементи, които се саморазрушават при опит за разлепване. Те носят логото на „Пътна полиция-КАТ" и осемзначен пореден номер, на който първите две цифри означават кода на региона. Стикерите са по три броя с еднакви номера, като два от тях се поставят на подходящи места в купето на автомобила, а третият се залепва върху удостоверителния талон.

(4) Удостоверителният талон съдържа данни за марката, модела, ИН и датата на издаването. В него се отразява информация за мястото (местата) на поставяне на ИН и защитните стикери, като са предвидени и полета за залепване на третия защитен стикер, подпис на длъжностно лице и печат.

(1) Копия от протокола по чл. 7 и заповедта по чл. 8 се прилагат към заявлението за регистрация на ППС, като в АИС – КАТ се отразява „нестандартност на идентификационния номер“.

(2) Към заявлението за регистрация се прилагат и три снимки на хартиен носител (една от външното заснемане на ППС, една от заснетия идентификационнен номер на ППС преди възстановяването и една след възстановяването), направени при заснемането по чл. 6, ал. 1, т. 2.