(1)(Изм. - ДВ, бр. 3 от 2011 г.) При превоз на товари, които поради естественото си състояние губят част от теглото си (фира), превозвачът отговаря само за частта от липсата, която надхвърля допустимите нормативно установени граници, предвидени в Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им (обн., Изв., бр. 61 от 1959 г.; доп., бр. 62 от 1961 г.; изм., бр. 55 от 1962 г.; доп., бр. 63 от 1962 г.; изм. и доп., бр. 67 от 1962 г.; доп., бр. 78 от 1962 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 4 от 1964 г.; изм., бр. 5 от 1964 г.; доп., бр. 10 от 1964 г.; изм., бр. 60 от 1964 г., бр. 23 от 1969 г.; доп., бр. 3 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 14 от 1976 г., бр. 28 от 1980 г.; доп., бр. 41 от 2007 г.).
(2) При изгубване на товара превозвачът отговаря за целия товар, без да се приспада фирата.
(3) Когато две или повече вагонни пратки се превозват с една и съща товарителница, фирата се пресмята за всяка пратка, ако теглата им са посочени в товарителницата или бъдат установени по друг начин.