(1) Специализиран държавен орган за акредитация на дейностите по чл. 1, ал. 1 е Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация”.
(2) Акредитация по смисъла на този закон е признаването от Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” на компетентността на физически или юридически лица да извършват дейностите по чл. 1, ал. 1.
(3) Акредитацията е доброволна.
(4) Този закон не се прилага за акредитацията на дейности, определена с други закони.