Актът не е в сила от 3 декември 2004 г. Заменен от по-нов акт. Наредба № 18 от 10 ноември 2004 г. за задължителното застраховане по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за застраховането (ДВ, бр. 105 от 2004 г., в сила от 03.12.2004 г.) урежда изцяло същата материя — общите условия, минималните застрахователни суми, реда и срока за задължителните застраховки „Гражданска отговорност“ и „Злополука“, като в § 5 от заключителните ѝ разпоредби изрично отменя Наредба № 4 от 2003 г. за задължителното застраховане, запазвайки действието само на чл. 9 и 30 до 31.XII.2004 г. Нито един от изброените по-късни текстове не отменя настоящата наредба — посочените отмени касаят други актове, обнародвани в ДВ, бр. 90 от 2003 г., а Наредба № 24 от 2006 г. отменя последващата Наредба № 18 от 2004 г. Актът на негово място: Наредба № 18 от 10 ноември 2004 г. за задължителното застраховане по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за застраховането. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Последна промяна
ДВ, бр. 90 от 2003 г.
В сила от
13 октомври 2003 г.

Последна редакция · в сила от 13.10.2003 · без изменения оттогава

(1) При нанесени имуществени вреди огледите се извършват и обезщетението по застраховката „Гражданска отговорност" се определя от застрахователя на виновния застрахован.
(2) При частични вреди или при пълно унищожаване на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество. Действителната стойност на увреденото имущество се определя от експертна комисия и не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпването на събитието.
(3) Когато пътнотранспортното произшествие е причинено от състав на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 20 от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, обезщетението се изплаща поравно от застрахователите, сключили застраховка по отношение моторното превозно средство, ремаркето или полуремаркето.
(4) При вреди на моторни превозни средства с българска регистрация, причинени на територията на Република България по вина на водач на моторно превозно средство с чуждестранна регистрация, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи определя реда, по който те се ликвидират по условията на застраховката „Гражданска отговорност".
(5) В случаите по ал. 4 водачът на увреденото моторно превозно средство е длъжен да се обърне към застрахователя на виновния водач или към негов представител за оглед и описание на вредите. Застрахователят на виновния водач посочва сервиз, в който могат да бъдат отстранени вредите, и заплаща за отстраняването им на сервиза.
(6) Когато отстраняването на вредите на чуждестранно моторно превозно средство не може да се извърши в страната, застраховате-лят издава на чуждестранния водач писмено съгласие по образец за извършване на ремонт извън страната с посочване на максималната отговорност за отстраняването на вредите. Застрахователното обезщетение се определя въз основа на представени документи за стойността на ремонта, при условие че данните в тях съответстват на описанието на вредите по време на огледа и са съобразени с действителната стойност на увреденото моторно превозно средство към датата на събитието.
(7) За увредено моторно превозно средство с чуждестранна регистрация, което не е представено за оглед и описание на вредите от съответния застраховател, полагаемото се обезщетение може да се определи и въз основа на описаните повреди в издаден доказателствен документ от органите на Министерството на вътрешните работи на Република България за настъпване на събитието.

История на промените

  1. 13 октомври 2003 г.обн ДВ, бр. 90 от 2003 г. · материалът

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за чл. 13 от акт, който вече не е в сила

Безплатно
Един въпрос на ден, без регистрация.