(1) Съответният прокурор по чл. 9, ал. 1, т. 1 признава Европейската заповед за разследване, предадена в съответствие с чл. 7, ал. 1, освен ако са налице основания за непризнаване или неизпълнение, или основания за отлагане.
(2) Когато получената по реда на чл. 7, ал. 1 Европейска заповед за разследване не отговаря на изискванията по чл. 3, прокурорът я връща на издаващата държава.
(3) По искане на издаващата държава прокурорът може да разреши участието на един или повече нейни органи в изпълнението на Европейската заповед за разследване, ако това е предвидено в българското законодателство или не нарушава основните интереси в областта на националната сигурност на Република България. Органите на издаващата държава, които се намират на територията на страната, се подчиняват на българското законодателство по време на изпълнението на Европейската заповед за разследване.
(4) В сроковете по чл. 14 прокурорът издава постановление, с което признава Европейската заповед за разследване и определя компетентния орган и действие по разследването и други процесуални действия, които следва да бъдат извършени в съответствие с искането на издаващата държава.
(5) Постановлението подлежи на обжалване по реда на чл. 200 и следващите от Наказателно-процесуалния кодекс.
(6) Постановлението за признаване и Европейската заповед за разследване се изпращат незабавно на съответните компетентни органи за изпълнение.