към чл. 4, ал. 1 Изисквания към защитните конструкции при преобръщане и към статичното изпитване на якостните им качества и тяхното закрепване към трактора Раздел I Общи изисквания към защитните конструкции при преобръщане и към статичното изпитване на якостните им качества и тяхното закрепване към трактора 1. Общи изисквания към защитните конструкции при преобръщане. 1.1. Всяка защитна конструкция при преобръщане и нейното закрепване към трактора трябва да е проектирана и изпълнена така, че да изключи или намали опасността за водача в резултат на преобръщане на трактора при нормални работни условия, като в случай на преобръщане осигурява в огражданото от нея свободно пространство достатъчен обем, за да бъде защитен водачът. 1.2. Съответствието на защитните конструкции при преобръщане и на колесните трактори, на които са монтирани защитни конструкции при преобръщане, с изискването по т. 1.1 се установява чрез прилагането на посочените в раздел II изисквания и методи за изпитване. 2. Общи изисквания към статичното изпитване на якостните качества на защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора. 2.1. Цели на изпитването. Изпитванията чрез използване на специални устройства имат за цел да симулират натоварване, на което е подложена защитната конструкция при преобръщане в случай на обръщане на трактора. Изпитванията по изискванията на раздел II на това приложение трябва да позволят извършването на оценка на якостните качества на защитната конструкция при преобръщане и свързващите я към трактора скоби, а също така и всички части на трактора, които предават силата при изпитването. 2.2. Подготовка на изпитването. 2.2.1. Защитната конструкция трябва да е представителна за типа. Тя трябва да бъде закрепена в съответствие с посочения от производителя начин към един от тракторите, за които е проектирана. За изпитването не е необходим напълно комплектован трактор, но защитната конструкция и частите на трактора, към които тя се закрепва за изпитванията, ще представляват работно съоръжение, наричано от тук нататък „агрегат“. 2.2.2. Агрегатът се закрепва към фундамента така, че елементите, свързващи агрегата и фундамента, да не се отклоняват значително по отношение на защитната конструкция под натоварване. Начинът на закрепване на агрегата към фундамента не трябва да води до промяна на якостните качества на агрегата. 2.2.3. Агрегатът се подпира и закрепва или изменя по такъв начин, че цялата енергия при изпитването да се погълне от защитната конструкция и нейното закрепване към твърдите елементи от трактора. За целите на т. 2.2.3 се блокира всяка подресорна система на трактора, за да е сигурно, че тя не абсорбира някаква част от енергията при изпитването. 2.2.4. За извършване на изпитванията тракторът се снабдява с всички конструктивни компоненти, които могат да окажат влияние на якостните качества на защитната конструкция при преобръщане и са необходими за провеждане на изпитването за якост. Монтират се компонентите, които могат да създадат опасност за водача в свободната зона, за да се провери съответствието им с изискванията на т. 5. Всички компоненти, които водачът може да отстрани собственоръчно, се демонтират по време на изпитванията. Ако при използването на трактора е възможно да се оставят отворени врати и прозорци или да се отстраняват, то те се оставят отворени или се отстраняват по време на изпитванията, за да не се увеличават якостните качества на защитната конструкция при преобръщане. Ако в това си положение те представляват опасност за водача в случай на преобръщане на трактора, протоколът от изпитването трябва да включва забележка за това обстоятелство. 2.3. Базова маса на трактора. Използваната във формулите за пресмятане на енергиите и силата на смачкване по раздел II базова маса mt не трябва да е по-малка от масата на трактора без товар, като от нея се приспадат 75 kg. В масата на трактора без товар не се включват всички видове допълнителни предни и задни тежести, баласт в гумите, агрегатирано оборудване, монтирана екипировка или други специализирани компоненти. 3. Устройства и оборудване. 3.1. Изпитвания за хоризонтално натоварване (напречно и надлъжно). 3.1.1. Елементи, оборудване и средства за привързване, подходящи за осигуряване на стабилно фиксиране на агрегата към фундамента, независимо от гумите, ако са поставени. 3.1.2. Средства за прилагане на хоризонтална сила върху защитната конструкция чрез твърда греда, както е показано на фиг. № 1 и 2. 3.1.2.1. Височината на лицевата част на твърдата греда е 150 mm. 3.1.2.2. Предприемат се мерки за равномерното разпределение на натоварването перпендикулярно на посоката му по гредата, имаща дължина, кратна на 50 и между 250 и 700 mm. 3.1.2.3. Ръбовете на гредата, влизащи в контакт със защитната конструкция, да са с радиус на закръгленията не по-голям от 50 mm. 3.1.2.4. Използва се сферичен шарнир или еквивалентно средство, за да се осигури натоварващото средство да не ограничава конструкцията относно ротация или транслация в което и да е направление, различно от направлението на натоварване. 3.1.2.5. Когато хоризонталната дължина от защитната конструкция, към която ще се приложи натоварването, не представлява права линия, перпендикулярна на направлението на натоварване, свободните пространства се уплътняват така, че товарът да се разпредели по тази дължина. 3.1.3. Оборудване за измерване на погълнатата енергия от защитната конструкция и твърдите части на трактора, към които е закрепена, доколкото е технически възможно, например чрез измерване на силата по направлението на прилагането ѝ и съответстващата деформация спрямо точка от шасито на трактора. 3.1.4. Когато е необходимо да се докаже с подходящи средства, че не е имало навлизане в свободната зона по време на изпитването, могат да се използват съоръжения съгласно фиг. № 3, 4 и 5. 3.2. Изпитване на натиск (отпред и отзад). 3.2.1. Елементи, оборудване и средства за привързване, подходящи за осигуряване на стабилно фиксиране на трактора към фундамента независимо от гумите. 3.2.2. Средства за прилагане на вертикална сила върху защитната конструкция, както е показано на фиг. № 6, включително и твърда смачкваща греда с широчина 250 mm. 3.2.3. Оборудване за измерване на пълната приложена вертикална сила. 3.2.4. Когато е необходимо да се докаже с подходящи средства, че не е имало навлизане в свободната зона по време на изпитването, могат да се използват съоръжения съгласно фиг. № 3, 4 и 5. 3.3. Допустими грешки на измерванията: 3.3.1. Размери: ± 3 mm. 3.3.2. Деформация: ± 3 mm. 3.3.3. Маса на трактора: ± 20 kg. 3.3.4. Натоварване и сила: ± 2 %. 3.3.5. Направление на натоварването: отклонение от хоризонталното и вертикалното направление, определени в раздел II: – в началото на изпитването при нулево натоварване: ± 2°, – по време на изпитването под натоварване: 10° над и 20° под хоризонталата. Тези отклонения трябва да се придържат към минимално възможната стойност. 4. Изпитвания. 4.1. Общи изисквания. 4.1.1. Последователност на изпитванията. 4.1.1.1. Последователността на изпитванията е следната: 4.1.1.1.1. Надлъжно натоварване (т. 1.2 от раздел II). Надлъжно натоварване се прилага отзад при трактори, на които минимум 50 % от масата, определена в т. 2.3, се носи от задните колела (случай 1). При всички останали трактори надлъжното натоварване се прилага отпред (случай 2). 4.1.1.1.2. Първо изпитване на натиск. Първото изпитване на натиск се прилага в същия край на защитната конструкция, където е проведено надлъжното натоварване, т.е.: – отзад в случай 1 (т. 1.5 от раздел II), – отпред в случай 2 (т. 1.6 от раздел II). 4.1.1.1.3. Странично натоварване (т. 1.3 от раздел II). 4.1.1.1.4. Второ изпитване на натиск. Второто изпитване на натиск се прилага в противоположния край на защитната конструкция спрямо мястото, където е проведено надлъжното натоварване, т.е.: – отпред в случай 1 (т. 1.6 от раздел II), – отзад в случай 2 (т. 1.5 от раздел II). 4.1.1.1.5. Второ надлъжно натоварване. Второто надлъжно натоварване се прилага към трактори, снабдени със защитна конструкция, която позволява накланяне, и направлението на прилагане на надлъжното натоварване (съгласно т. 4.1.1.1.1) не съвпада с посоката на накланяне на защитната конструкция. 4.1.1.2. Ако по време на изпитването някоя част от закрепващото оборудване се премести или счупи, то трябва да се повтори отново. 4.1.1.3. По време на изпитването не могат да се извършват ремонти или регулировка на части от трактора или защитната конструкция при преобръщане. 4.1.2. Регулировка на колеята. Колелата се свалят или се регулират на колея, която изключва сблъскване със защитната конструкция по време на изпитванията. 4.1.3.Демонтиране на компоненти, които не създават опасност. Всички компоненти на трактора и защитната конструкция при преобръщане, които като цели възли представляват защита за водача, включително защита от метеорологичните фактори, се доставят с трактора за изпитването. Допустимо е да се свалят предните, страничните и задните прозорци от безопасно стъкло или подобен материал и всички сваляеми панели, прибори и принадлежности, които нямат отношение към якостните качества на конструкцията и които не могат да създадат опасност в случай на преобръщане. 4.1.4. Средства за измерване. Защитната конструкция се оборудва с необходимата апаратура за получаване на данните, необходими за построяване на графиката сила-деформация (фиг. № 7, 8 и 9). Сумарната и остатъчната деформация на защитната конструкция се измерват и записват на всеки етап от изпитването (фиг. № 10). 4.1.5. Направление на натоварването. В случай, когато седалката на трактора не е разположена в надлъжната равнина на симетрия и/или конструкцията на защитната конструкция има несиметрични якостни качества, страничното натоварване се провежда от страната, от която има най-голяма вероятност да се наруши свободната зона по време на изпитванията (виж т. 1.3 от раздел II). 5. Оценяване на резултатите от изпитването. 5.1. Защитна конструкция при преобръщане се приема, че отговаря на изискванията по отношение на нейните якостни качества, ако са изпълнени следните изисквания: 5.1.1. Никоя част от свободната зона, както е описана в т. 3.2 от раздел II на това приложение, не излиза извън защитната конструкция или е нарушавана от нея по време на изпитванията, определени в т. 1.2, 1.3, 1.5 и 1.6 и където е подходящо 1.7 от раздел II. Ако е проведено изпитване на свръхнатоварване, в момента на поглъщане на определената енергия приложената сила трябва да е минимум 80 % от максималната сила, получена както при основното изпитване, така и при цитираното изпитване на свръхнатоварване (виж фиг. № 8 и 9). 5.1.2. По време на изпитванията защитната конструкция не създава никакви ограничения на конструкцията на седалката. 5.1.3. В точката на достигане на изискваното ниво на енергията, във всяко от определените изпитвания на хоризонтално натоварване, силата е по-голяма от 0,8 Fmax. 5.2. Защитната конструкция не притежава конструктивни характеристики, създаващи друга специфична опасност за водача, като недостатъчна облицовка на тавана или на други места, където главата на водача може да се удари. 6. Означения. В раздели I и II са използвани следните означения: mt – базова маса на трактора (kg), както е определена в т. 2.3; D – деформация на конструкцията в точката и по линията на натоварването (mm); D' – деформация на конструкцията за пресметната изисквана енергия (mm); F – сила на статично натоварване (N); Fmax – максимална сила на статично натоварване, получена по време на натоварването (N), с изключение на изпитването на свръхнатоварване; F' – сила за пресметната изисквана енергия (N); F-D – диаграма сила/деформация; Eis – вложена енергия за поглъщане по време на странично натоварване (J); Eil1 – вложена енергия за поглъщане по време на надлъжното натоварване (J); Eil2 – вложена енергия за поглъщане по време на прилагането на второто надлъжно натоварване (J); Fr – приложена отзад сила при изпитването на натиск (N); Ff – приложена отпред сила при изпитването на натиск (N). Раздел II Методи на изпитване 1. Изпитвания на хоризонтално натоварване и натиск. 1.1. Общи условия за изпитванията на хоризонтално натоварване. 1.1.1. Натоварванията, прилагани към защитната конструкция, се разпределят чрез твърда греда, съобразена с изискванията, посочени в т. 3.1.2 от раздел I. Тя се разполага перпендикулярно на посоката на прилагане на натоварването. Твърдата греда може да е снабдена със средства, предотвратяващи нейното странично изместване. Скоростта на деформиране при натоварването да е по-малка от 5 mm/s. При прилагане на натоварването за осигуряване на нужната точност е необходимо да се записват едновременно стойностите на F и D при стъпка на нарастване на деформацията не по-голяма от 15 mm. След като натоварването е започнало, товарът не може да се намалява до приключване на изпитването, но е разрешено да се прекъсва нарастването на товара, ако е необходимо, например за записване на измерванията. 1.1.2. Ако конструктивният елемент, към който се прилага натоварването, има кривина, се спазват изискванията, посочени в т. 3.1.2.5 от раздел I. Прилагането на натоварването се съобразява с изискванията на т. 1.1.1 от този раздел и т. 3.1.2 от раздел I. 1.1.3. При липса на напречен конструктивен елемент в точката на прилагане на натоварването за изпитването може да се използва заместваща греда, която не променя якостните качества на конструкцията. 1.1.4. След приключването на всяко изпитване на натоварване и след премахването на товара конструкцията се инспектира визуално. При поява на скъсвания или пукнатини по време на натоварването се извършва изпитване на свръхнатоварване по т. 1.4 от този раздел, преди да се премине към следващото натоварване съгласно последователността, дадена в т. 4.1.1.1 от раздел I. 1.2. Надлъжно натоварване (виж фиг. № 2). Натоварването се прилага хоризонтално и успоредно на вертикалната надлъжна равнина на симетрия на трактора. За трактори, на които минимум 50% от масата им, определена в т. 2.3 от раздел I, се носи от задните колела, задното надлъжно натоварване и страничното натоварване се прилагат от различни страни на надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция. За трактори, на които минимум 50 % от масата им се носи от предните колела, предното надлъжно натоварване се прилага от тази страна на надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция, от която е и страничното натоварване. Натоварването се прилага по най-горния напречен конструктивен елемент на защитната конструкция (или частта, която е най-вероятно първа да удари земята в случай на преобръщане на трактора). Точката на прилагане на товара е разположена на една шеста от широчината на горната част на защитната конструкция в посока навътре от външния ъгъл. Широчината на защитната конструкция се определя, като се използва разстоянието между две прави линии, успоредни на надлъжната вертикална равнина на симетрия на трактора и допиращи най-външните части на защитната конструкция в хоризонталната равнина, допирателна към горната част на най-горните напречни елементи на конструкцията. Дължината на гредата трябва да е минимум една трета от ширината на защитната конструкция (както е определена по-горе) и не по-голяма от този минимум плюс 49 mm. Надлъжното натоварване се прилага отзад или отпред така, както е посочено в т. 4.1.1.1 от раздел I. Изпитването се спира, когато: а) енергията на деформация, погълната от защитната конструкция, е по-голяма или равна на изискваната енергия Еil 1 (където Еil 1 = 1,4 mt); б) конструкцията наруши свободната зона или я остави незащитена. 1.3. Странично натоварване (фиг. № 1). Натоварването се прилага хоризонтално под ъгъл 90° спрямо надлъжната вертикална равнина на симетрия на трактора. То се прилага към най-горната част на защитната конструкция в точка, отстояща на 300 mm напред от точката за оразмеряване на седалката, регулирана в крайно задно положение, както е посочено в т. 2.3.1. Ако защитната конструкция има някаква странична издатина, за която е сигурно, че ще докосне земята първа при странично обръщане, натоварването се прилага в тази точка. В случай на трактор с реверсиране на седалката товарът се прилага по най-горната външна част на защитната конструкция при преобръщане по средата на разстоянието между точките за оразмеряване на седалката в двете ѝ положения. Дължината на гредата се избира да е технически най-подходящата за конкретния случай, но не по-голяма от 700 mm. Изпитването се спира, когато: а) енергията на деформация, погълната от защитната конструкция, е по-голяма или равна на изискваната енергия Еis (където Еis = 1,75 mt ); или б) конструкцията наруши свободната зона или я остави незащитена. 1.4. Изпитване на свръхнатоварване (фиг. № 7, 8 и 9). 1.4.1. Изпитването на свръхнатоварване се провежда, ако силата намалява с повече от 3 % през последните 5 % от постигнатата деформация, когато е погълната изискваната енергия от конструкцията (фиг. № 8). 1.4.2. Изпитването на свръхнатоварване включва постепенно нарастване на хоризонталното натоварване със стъпка 5 % от първоначално изискваната енергия до достигането на максимума от 20 % на добавената енергия (фиг. № 9). 1.4.2.1. Изпитването на свръхнатоварване е удовлетворително, ако след всяко нарастване с 5, 10 и 15% на изискваната енергия силата намалява с по-малко от 3% за всяко нарастване от 5% и остава по-голяма от 0,8 Fmax. 1.4.2.2. Изпитването на свръхнатоварване е удовлетворително, ако конструкцията е погълнала двайсетте процента добавена енергия и силата надвишава 0,8 Fmax. 1.4.2.3. Допълнителни пукнатини или скъсвания и/или навлизане в свободната зона, или оставане без защита на свободната зона вследствие на еластична деформация са допустими при изпитването на свръхнатоварване. След премахването на натоварването конструкцията не трябва да навлиза в свободната зона, която трябва да е напълно защитена. 1.5. Изпитване на смачкване отзад. Гредата се поставя над най-горния заден елемент от конструкцията и резултантната сила на натиск се разполага в надлъжната вертикална равнина на симетрия. Прилага се сила Fr = 20 mt. В случаите, когато задната част от покрива на защитната конструкция не издържа пълната сила на натиск, силата се прилага до момента, в който деформираната част от покрива съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция със задната част на трактора, способна да поддържа масата на преобърнатото превозно средства. Натоварването се премахва и тракторът или натоварващата сила се позиционират отново, така че гредата да е върху тази част от защитната конструкция, която ще може да поддържа напълно преобърнатия трактор. Тогава се прилага силата Fr. Силата Fr се прилага най-малко за пет секунди след видимото прекратяване на деформацията. Изпитването се преустановява, когато конструкцията наруши свободната зона или я оставя незащитена. 1.6. Изпитване на смачкване отпред. Гредата се поставя напречно на най-горния преден елемент от конструкцията и резултантната сила на натиск да е разположена в надлъжната вертикална равнина на симетрия. Прилага се сила Ff = 20 mt. В случаите, когато предната част от покрива на защитната конструкция не издържа пълната сила на натиск, силата се прилага до момента, в който деформираната част от покрива съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с предната част на трактора, способна да поддържа масата на преобърнатото превозно средства. Натоварването се премахва и тракторът или натоварващата сила се позиционира отново така, че гредата да е върху тази част от защитната конструкция, която ще може да поддържа напълно преобърнатия трактор. Тогава се прилага силата Ff. Силата Ff се прилага най-малко за пет секунди след видимото прекратяване на деформацията. Изпитването се спира, когато конструкцията наруши свободната зона или я оставя незащитена. 1.7. Второ надлъжно натоварване. Товарът се прилага хоризонтално и успоредно на надлъжната вертикална равнина на симетрия на трактора. Второто надлъжно натоварване се прилага отзад или отпред, както е определено в т. 4.1.1.1 от раздел I. Натоварването се прилага в противоположна посока на надлъжното натоварване и в най-отдалечения ъгъл от неговото натоварване съгласно т. 1.2 от този раздел. Точката на прилагане на товара се разполага на една шеста от широчината на горната част на защитната конструкция в посока навътре от външния ъгъл. Широчината на защитната конструкция се определя, като се използва разстоянието между две прави линии, успоредни на надлъжната вертикална равнина на симетрия на трактора и допиращи най-външните части на защитната конструкция в хоризонталната равнина, допирателна към горната част на най-горните напречни елементи на конструкцията. Дължината на гредата трябва да е минимум една трета от широчината на защитната конструкция (както е определена по-горе) и не по-голяма от този минимум плюс 49 mm. Натоварването се преустановява, когато: а) енергията на деформация, погълната от защитната конструкция, е по-голяма или равна на изискваната енергия Еil 2 (където Еil 2 = 0,35 mt); или б) конструкцията наруши свободната зона или я остави незащитена. 2. Свободна зона. 2.1. Свободната зона е посочена на фиг. № 3, 4 и 5 и е определена по отношение на вертикална базова равнина, обикновено надлъжна на трактора и минаваща през точката за оразмеряване на седалката, описана в т. 2.3, и центъра на волана. Базовата равнина се приема, че се движи хоризонтално заедно със седалката и волана по време на прилагане на натоварването, но остава перпендикулярна на пода на трактора или на защитната конструкция при преобръщане, ако тя е монтирана към трактора през еластични тампони. В случай на регулируемо положение на волана позицията му се задава за нормално седящо управление. 2.2. Границите на зоната се определят от: 2.2.1. Вертикални равнини, разположени на 250 mm от двете страни на базовата равнина и простиращи се над точката за оразмеряване на седалката на 300 mm. 2.2.2. Успоредни равнини, простиращи се от горния ръб на равнините от т.2.2.1 по-горе до максимална височина 900 mm над точката за оразмеряване на седалката и наклонени по такъв начин, че горният ръб на равнината от страната, по която е приложено натоварването, е на не по-малко от 100 mm от базовата равнина. 2.2.3. Хоризонтална равнина 900 mm над точката за оразмеряване на седалката. 2.2.4. Наклонена равнина, перпендикулярна на базовата равнина и минаваща през точка на 900 mm точно над точката за оразмеряване на седалката и най-задната точка на облегалката. 2.2.5. Повърхност, ако е нужно изкривена, с фамилия от прави линии, перпендикулярни на базовата равнина, простираща се надолу от най-задната точка на седалката и контактуваща с облегалката на седалката по цялата ѝ дължина. 2.2.6. Цилиндрична повърхнина с радиус 120 mm, перпендикулярна на базовата равнина и допирателна към равнините от т. 2.2.3 и 2.2.4. 2.2.7. Цилиндрична повърхнина с радиус 900 mm, перпендикулярна на базовата равнина, допирателна и простираща се напред на 400 mm от равнината от т.2.2.3 от точка, разположена на 150 mm напред от точката за оразмеряване на седалката. 2.2.8. Наклонена равнина, перпендикулярна на базовата равнина и пресичаща равнината от т.2.2.7 в предната ѝ точка, минавайки на 40 mm от волана; в случай на високо разположен волан тази равнина се замества от равнина, допирателна към цилиндричната повърхност от т. 2.2.7. 2.2.9. Вертикална равнина, перпендикулярна на базовата равнина и отстояща на 40 mm напред от волана. 2.2.10. Хоризонтална равнина, минаваща през точката за оразмеряване на седалката. 2.2.11. В случай на трактор с реверсируемо положение за управление свободната зона е комбинация от двете свободни зони, определени за двете положения на волана и седалката. 2.2.12. За трактор, който може да е оборудван с допълнителни седалки, изпитванията се базират на комбинирана спрямо точките за оразмеряване на седалките свободна зона за всички налични опции. Защитната конструкция при преобръщане не трябва да навлиза в комбинираната свободна зона около различните точки за оразмеряване на седалката. 2.2.13. Когато след провеждане на изпитването се предлага нов вариант за седалката, се извършва пресмятане, за да се определи дали свободната зона около новата точка за оразмеряване на седалката е разположена изцяло в установената преди това свободна зона. Ако това не е така, се изисква ново изпитване. 2.3. Положение на седалката и точка за оразмеряване на седалката. 2.3.1. Във връзка с определянето на свободната зона в т.2.1 седалката се поставя в най-задното положение на хоризонталния диапазон на регулировка. Тя се поставя в най-горно положение на вертикалния диапазон на регулировка, когато това е независимо от хоризонталната регулировка. Точката на оразмеряване се установява, като се използва уредът, посочен на фиг. № 11 и 12, за да се имитира натоварването, създавано от седящ човек. Уредът се състои от плоча за седалката и плоча за облегалката. Долната плоча за облегалката контактува в зоната между издатините на седалищната кост (А) и кръста (В), като шарнирната връзка (В) е регулируема по височина. 2.3.2. Точката за оразмеряване се определя като точка от надлъжната равнина на симетрия на седалката, където се пресичат равнината, допирателна към долната част на облегалката, и хоризонталната равнина. Тази хоризонтална равнина пресича долната повърхност на плочата за седалката на 150 mm пред споменатата по-горе допирателна. 2.3.3. Когато седалката включва свободно окачена пружина на хода на окачването, независимо дали може или не може да се регулира в зависимост от теглото на водача, тя се поставя в средното положение на този ход. Уредът за натоварване се позиционира върху седалката. Натоварва се със сила 550 N в точка, намираща се на 50 mm пред шарнира (А), а двете плочи за облегалката се притискат леко, за да се допрат до облегалката. 2.3.4. Ако не е възможно да се определят ясно допирателните към всяка от зоните на облегалката (над и под лумбалната зона), се извършва следното: 2.3.4.1. когато не може да се определи ясно допирателната към долната зона, долната част от плочата за облегалката се притиска към облегалката вертикално; 2.3.4.2. когато не може да се определи ясно допирателната към горната зона: шарнирът (В) се установява на височина 230 mm над точката за оразмеряване на седалката при вертикална долна плоча за облегалката; след това двете плочи за облегалката се притискат леко, за да се допрат до облегалката. 3. Проверки и измервания, които трябва да се извършат. 3.1. Свободна зона. След всяко изпитване защитната конструкция се проверява, за да се види дали някаква част от защитната конструкция не е навлязла в свободната зона около седалката на водача, както е определена в т. 2.1. Защитната конструкция се проверява допълнително дали някаква част от свободната зона е извън защитата на защитната конструкция. За тази цел се приема, че свободната зона е извън защитата на защитната конструкция, ако някаква част от нея влиза в контакт с хоризонталния терен, в случай на обръщане на трактора към посоката, от която е било приложено натоварването при изпитването. В случая се приема, че са използвани най-малкият размер гуми и най-тясната регулировка на колеята, препоръчвани от производителя. 3.2. Крайна остатъчна деформация. След изпитванията се регистрира трайната деформация на защитната конструкция. За тази цел преди започване на изпитването се регистрира положението на основните елементи на защитната конструкция при преобръщане спрямо точката на оразмеряване на седалката. Деформация вследствие на натоварването отзад Фиг. № 1. Точка на прилагане на страничния товар
(1) Точка за оразмеряване на седалката Пълна широчина Разрез Х - Х Една шеста от широчината Страна на прилагане на страничното натоварване Фиг. № 2. Точка на прилагане на заден надлъжен товар (когато минимум 50 % от масата на трактора е разпределена върху задните колела) Размери в милиметри Високо положение на кормилното колело Нормално положение на кормилното колело Точка за оразмеряване на седалката Фиг. № 3. Страничен изглед на свободната зона Размери в милиметри Фиг. № 4. Преден/заден изглед на свободната зона Фиг. № 5. Изометричен изглед Шарнирна ос Хидравличен цилиндър Шарнирна ос Носещи подпори под предния и задния мост Фиг. № 6. Съоръжение за изпитване на смачкване Сила Сила и деформация при които конструкцията е погълнала пресметнатата изисквана енергия (ако аF < 1.03 F не е необходимо изпитване на свръхнатоварване) F' - Сила съответствуваща на пресметнатата изисквана енергия D' - Деформация съответствуваща на пресметнатата изисквана енергия aF' = 0.95 D' - Базова точка Деформация Фиг. № 7. Крива сила/деформация – не е необходимо изпитване на свръхнатоварване Сила Сила и деформация при които конструкцията е погълнала пресметната изисквана енергия (изпитване на свръхнатоварване е необходимо, когато аF > 1.03 F) Погълнатата енергия е равна на 1,05 от изискваната енергия (изпитването на свръхнатоварване е удовлетворително, когато bF > 0.97 F и bF > 0.8 Fmax). аF = 0.95 D - базова точка Деформация Фиг. № 8. Крива сила/деформация – изпитване на свръхнатоварване е необходимо Сила Погълнатата енергия е равна на изискваната енергия (изпитване на свръхнатоварване е необходимо, когато аF' > 1.03 F') Погълнатата енергия е равна на 1,05 от изискваната енергия (ако bF' е по-малка от 0.97 F' трябва да се проведе изпитване на свръхнатоварване) Погълнатата енергия е равна на 1.10 от изискваната енергия (когато cF' <0.97 вF' изпитването на свръхнатоварване се продължава) Погълнатата енергия е равна на 1,15 от изискваната енергия (когато d F' < 0.97 cF' изпитването на свръхнатоварване се спира) Погълнатата енергия е равна на 1,20 от изискваната енергия (изпитването на свръхнатоварване се приема когато сF' > 0.8 Fmax) Деформация Свръхнатоварване аF' = 0,05 D' – базова точка Забележка: Ако всеки път силата F пропада под 0,8 Fmax, конструкцията не се одобрява. Фиг. № 9. Крива сила деформация – продължаване с изпитване на свръхнатоварване 1. Остатъчна деформация 2. Еластична деформация 3. Сумарна (остатъчна плюс еластична) деформация Конструкцията преди натоварване Конструкцията след премахване на товара Конструкцията под максимален товар Фиг. № 10. Илюстрация на термините за остатъчна, еластична и сумарна деформация Шарнир Горна плоча за облегалката Шарнир Долна плоча за облегалката Плоча за седалката Размери в милиметри Фиг. № 11. Уред за определяне на точката за оразмеряване на седалката Размери в милиметри Фиг. № 12. Метод за определяне на точката за оразмеряване на седалката