(1) Министърът на околната среда и водите съвместно с органите по чл. 4, ал. 1 и 2 разработва Национална програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите и я внася за одобрение от Министерския съвет.
(2) Програмата по ал. 1 подлежи на екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда.
(3) Националната програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите се разработва за 10-годишен период и съдържа:
- 1. анализ и оценка на състоянието на почвите и на източниците, които ги увреждат, по сектори на националното стопанство;
- 2. оценка на възможностите и ограниченията в международен и вътрешен план;
- 3. цели и приоритети по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите;
- 4. средства за постигане на целите;
- 5. петгодишен план за действие с конкретни институционални, организационни и инвестиционни мерки, срокове, отговорни институции, необходими ресурси и източници на финансиране;
- 6. схема за организация, наблюдение и отчитане изпълнението на плана за действие;
- 7. оценка на резултатите и при необходимост промяна на мерките в плановете по т. 5.
(4) Основните критерии при определяне на приоритетите в Националната програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите са:
- 1. устойчиво ползване на почвите като природен ресурс;
- 2. опазване и подобряване на почвеното плодородие;
- 3. намаляване на вредните последствия върху почвите, предизвикани от природни процеси и явления и антропогенни фактори;
- 4. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве и опазване на другите компоненти на околната среда;
- 5. спазване принципите на устойчивото развитие, включително принципите на биологичното земеделие;
- 6. възстановяване на нарушените функции на почвите;
- 7. задължения, поети от държавата по международни актове, отнасящи се до почвите.
(5) Министърът на околната среда и водите ежегодно отчита пред Министерския съвет изпълнението на плана по ал. 3, т. 5 като част от отчета по Националната стратегия за околна среда.