(1) При определяне на зоните по чл. 12 директорът на съответната РВМС се съобразява със:
- 1. резултатите от епизоотичното проучване;
- 2. географското разположение на огнището на болестта и по-конкретно всички естествени или изкуствени граници;
- 3. разположението и близостта на други животновъдни обекти и кланици;
- 4. начините на придвижване на свинете и търговията с тях и достъпността на кланици и съоръжения за преработка на трупове;
- 5. наличните материални и човешки ресурси, които могат да се използват за контрол на придвижването на свине в границите на зоните;
- 6. необходимостта от извеждане на подлежащите на умъртвяване свине от свиневъдния обект на произход.
(2) Ако зоната включва части от територията на няколко държави членки, НВМС трябва да си сътрудничи с компетентните власти на тези държави членки при определянето на зоната.