Чл. 3

(1) Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) утвърждава оперативен план за действие (контингенс план) при съмнение или при възникване на АЧС.

(2) Планът по ал. 1 включва:

1. 1. създаване на национален център за координация и предприемане на спешни мерки за ликвидиране на болестта АЧС;
2. 2. създаване на регионални центрове за координация и контрол на предприетите спешни мерки на регионално ниво;
3. 3. подробна информация за персоналната отговорност при предприемане на спешните мерки и квалификацията на кадрите, отговарящи за тях;
4. 4. информация за възможностите на всеки регионален кризисен център за незабавно организиране на неговите членове при поява на огнище от АЧС;
5. 5. създаване на постоянно действаща експертна група;
6. 6. необходимата екипировка и материали за точно прилагане на спешните мерки;
7. 7. инструкции, които посочват последователността на действията при изпълнение на спешните мерки, вкл. унищожаването на труповете на заразените животни;
8. 8. мерки за предотвратяване разпространението чрез вектори на вируса на АЧС;
9. 9. програми за обучение;
10. 10. информация за възможностите за провеждане на лабораторните изследвания.

(3) Експертната група по ал. 2, т. 5 съдейства на членовете на кризисните центрове при:

1. 1. епизоотичното проучване;
2. 2. вземането на проби, извършването на изследвания и анализ на резултатите от лабораторните изследвания;
3. 3. въвеждането на мерки за контрол на болестта АЧС.

(4) Не по-късно от 90 дни от потвърждаването на първичния случай на АЧС при дивите свине НВМС представя пред комисията писмен план с мерките, предприети за ликвидиране на болестта в заразената зона, както и мерките, предприети в животновъдните обекти в зоната.

(5) На всеки 6 месеца на комисията и на останалите държави членки се представя доклад, изготвен от НВМС, за епизоотичната обстановка в определената зона и за резултатите от плана за ликвидиране на болестта .

(6) Националната ветеринарномедицинска служба може да приеме по-подробни правила, свързани с информацията, която трябва да представя по тези въпроси.

(7) Експерти от общността могат да извършват проверки на място в сътрудничество с представители на НВМС, ако това е необходимо, за да се осигури уеднаквено прилагане на тази наредба. Националната ветеринарномедицинска служба трябва да окаже необходимото съдействие на експертите при извършването на проверките. Комисията трябва да съобщи на НВМС резултатите от извършените проверки.

(8) Националната ветеринарномедицинска служба трябва да създаде условия за незабавно сформиране на напълно функциониращи национални центрове за контрол на болестта при възникване на огнища на АЧС:

1. 1. центърът за контрол на болестта ръководи и контролира дейността на местните центрове за контрол на болестта; наред с останалите си задължения центърът отговаря за: а) определяне на необходимите мерки за контрол на болестта; б) осигуряване на бързо и ефективно прилагане на посочените мерки от страна на местните центрове за контрол на болестта; в) осигуряване на човешки и други ресурси за местните центрове за контрол на болестта; г) предоставяне на информация на комисията, на останалите държави членки, на националните ветеринарни организации, на националните власти и на земеделските и търговските институции; д) поддържане на контакти с диагностични лаборатории; е) поддържане на връзки с пресата и други средства за масово осведомяване; ж) поддържане на връзки с полицейските власти с цел предприемане на специфични законови мерки;
2. 2. при възникване на огнище на АЧС НВМС незабавно сформира напълно функциониращи местни центрове за контрол на болестта;
3. 3. някои от функциите на националните центрове за контрол на болестта могат да бъдат делегирани на местните центрове за контрол на болестта, които действат на административно или на друго ниво, при условие че се спазват целите на националния център за контрол на болестта;
4. 4. Националната ветеринарномедицинска служба сформира постоянно действаща експертна група, която да предоставя необходимата експертна помощ на компетентните власти с цел да се осигури готовност за справяне със болестта;
5. 5. при възникване на огнище на болестта експертната група помага на компетентните власти най-малко при: а) епизоотично проучване; б) вземането на проби, извършването на изследвания и интерпретирането на резултатите от лабораторните изследвания; в) въвеждането на мерки за контрол на болестта;
6. 6. Националната ветеринарномедицинска служба гарантира, че националните и местните центрове за контрол на болестта, както и експертната група разполагат с достатъчен персонал, съоръжения и оборудване, включително комуникационни системи, както и ясна и ефективна верига на подчиненост и управление, която да гарантира бързо прилагане на мерките за контрол на болестта, формулирани в тази наредба.