(1) Ако в животновъден обект, в който се отглеждат преживни животни, не са наложени ограничителни мерки съгласно изискванията на тази наредба и има едно или повече животни, за които има съмнение, че са заразени от син език, ветеринарният лекар от НВМС, който контролира обекта, е длъжен незабавно чрез утвърдените методи за изследване да потвърди или отхвърли наличието на болестта.
(2) Незабавно след обявяването на съмнението за наличие на болестта син език ветеринарен лекар от НВМС, който контролира обекта:
- 1. поставя животновъдния обект, за който се отнася съмнението, под официален ветеринарен контрол;
- 2. съставя списък, който съдържа: а) животните от възприемчивите видове; б) умрелите и заразените животни; в) животните, за които има съмнение, че са заразени; г) родените и умрелите животни през времето, за което има съмнение за наличие на болестта;
- 3. проучва и проверява данните от списъка по т. 2 при всяко посещение в животновъдния обект;
- 4. проверява и съставя списък на всички места, в които има благоприятни условия за обитаване и размножаване на вектора на болестта;
- 5. извършва епизоотично проучване съгласно изискванията по чл. 7;
- 6. редовно посещава животновъдния обект(и) и извършва клинични прегледи на животни, за които има съмнение, че са заразени, аутопсии на умрели животни, взема и изпраща проби за лабораторно потвърждение на болестта;
- 7. възбранява придвижването на животни в или от заразения животновъден обект;
- 8. при възможност разпорежда животните да се държат на места, защитени от проникване на вектора на болестта, в случаите, когато той е активен;
- 9. редовно третира с инсектицидни средства животните, сградите, в които те се отглеждат, и особено местата около обекта, обитавани от популациите на куликуидите;
- 10. предприема мерки за предотвратяване на масовото разпространение на вектора с помощта на инсектицидни препарати, като степента на третиране се определя съобразно репелентното действие на ветеринарномедицинския продукт и климатичните условия;
- 11. следи труповете на умрелите в животновъдния обект животни да бъдат унищожавани чрез изгаряне или загробване съгласно ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането на отпадъци от животински произход, определени с отделна наредба на министъра на земеделието и горите.
(3) Собственикът или управителят на животновъдния обект до прилагането на мерките по ал. 2 предприема мерките по ал. 2, т. 7 и 8 за всички съмнително болни или заразени животни.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба може да предприеме мерките, посочени в ал. 2, и за други животновъдни обекти, които е вероятно да бъдат заразени поради тяхното местонахождение, географско разположение или контакти със заразения животновъден обект или с обект, за който има съмнение за наличие на болестта.
(5) За резерватите и другите места в природата, където животните живеят свободно, НВМС освен мерките по ал. 2 прилага и други специфични мерки, одобрени от Европейската комисия.
(6) Мерките по ал. 2 не могат да бъдат отменени, докато съмнението за наличие на болестта син език не бъде отхвърлено.