Актът не е в сила от 20 ноември 2007 г. Заменен от по-нов акт. Същата материя — ограничаването и ликвидирането на екзотичните болести по животните и специфичните мерки срещу везикулозната болест по свинете, включително методите за диагностика и реда за прилагане на мерките — е уредена изцяло наново с Наредба № 19 от 6 ноември 2007 г. (ДВ, бр. 95 от 2007 г., в сила от 20.11.2007 г.), издадена при същото законово основание по Закона за ветеринарномедицинската дейност, поради което Наредба № 27 от 2005 г. не може да се прилага наред с нея. Посоченото отменяне с Наредбата за отменяне на наредби на министъра на земеделието и храните (ДВ, бр. 54 от 2026 г.) се отнася до Наредба № 19 от 2005 г. за болестта син език и до Наредба № 31 от 2005 г., а не до настоящата наредба. Актът на негово място: Наредба № 19 от 6 ноември 2007 г. за ограничаване и ликвидиране на някои екзотични болести по животните и мерките срещу везикулозната болест по свинете. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Последна промяна
ДВ, бр. 5 от 2006 г.
В сила от
20 януари 2006 г.
Последна редакция· в сила от 20.01.2006 · без изменения оттогава
(1) Ако при проучването по чл. 10 се открият данни, че вирусът на съответната болест е проникнал от друг/и/ животновъден обект/и/ в животновъдния обект по чл. 7 или от засегнатия животновъден обект в други животновъдни обекти в резултат от придвижването на хора, животни или превозни средства или по друг начин, тези други животновъдни обекти се поставят под контрола на официален ветеринарен лекар и се предприемат мерките по чл. 7, ал. 1, докато съмнението за заразяване не се изключи.
(2) Ако при проучването по чл. 10 се открият данни, че вирусът на съответната болест е проникнал от други животновъдни обекти в животновъдния обект по чл. 8 или от засегнатия животновъден обект в други животновъдни обекти в резултат от придвижването на хора, животни или превозни средства, тези други животновъдни обекти се поставят под контрола на официален ветеринарен лекар и се предприемат мерките по чл. 7, ал. 1, докато съмнението за заразяване в тях не се изключи.
(3) Мерките по чл. 7, ал. 1 се налагат на животновъдния обект по ал. 2 най-малко за времето на максималния инкубационен период за съответната болест, посочен в приложение № 2, считан от появата на първите клинични признаци на болестта.
(4) Официалният ветеринарен лекар може да приложи мерките по чл. 7, ал. 1 върху част от животните в животновъдните обекти по ал. 1 и 2, ако тези животни са настанени, отглеждани и хранени изолирано от другите възприемчиви животни.
История на промените
20 януари 2006 г.обн ДВ, бр. 5 от 2006 г. · материалът