(1) При установяване на наличие на болест по чл. 1, т. 1 в съседни държави освен мерките по чл. 3 НВМС:
- 1. провежда ежеседмични клинични прегледи на животните, възприемчиви към съответната болест, в застрашените региони;
- 2. провежда сондажни серологични и вирусологични изследвания на отстреляни диви животни, възприемчиви към съответната болест;
- 3. налага забрана за лов на диви животни в 10-километровата гранична зона със засегнатата страна;
- 4. извършва наблюдение и проучване върху видовия състав на вектора;
- 5. извършва профилактично третиране срещу инсекти и ектопаразити на възприемчивите видове селскостопански животни с противоакарицидни препарати с продължително действие и репелентен ефект.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба съгласува профилактичните мерки с официалните ветеринарномедицински органи на засегнатата страна.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба оказва необходимото съдействие на експертите от Европейската комисия, които контролират спазването на изискванията на тази наредба.