(1) Бенефициентът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е:
- 1. определена индивидуална финансова корекция;
- 2.(изм. - ДВ, бр. 83 от 2019 г.) недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 83 от 2019 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 управляващият орган определя сумата за възстановяване и отчита вземане по програмата въз основа на акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.
(3)(Нова - ДВ, бр. 83 от 2019 г.) В случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.