Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г.

Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2009 г.:

1. 1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно приложение № 1;
2. 2. минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица - 260 лв.;
3. 3. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители - 130 лв.;
4. 4. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които упражняват само земеделска дейност - 65 лв.;
5. 5. максимален месечен размер на осигурителния доход - 2000 лв.

Определя се за 2009 г. минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, както следва:

1. 1. от 1 януари до 30 юни - 124,84 лв.;
2. 2. от 1 юли до 31 декември - размерът по т. 1, увеличен с процент, равен на процента, определен по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, намален с 10 пункта.

Определя се за 2009 г. дневен минимален размер на обезщетението за безработица - 6 лв., и дневен максимален размер - 12 лв.

Определя се за 2009 г. размер на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване - 240 лв.

Определя се размерът на осигурителната вноската за фонд “Трудова злополука и професионална болест” по групи основни икономически дейности съгласно приложение № 2. Осигурителната вноска е за сметка на осигурителя.

Определя се за приход по бюджета на Националния осигурителен институт 1,5 на сто от приходите от вноски във фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” - за дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.

При временен недостиг на средства във фондовете на държавното обществено осигуряване могат да се ползват временни безлихвени заеми от централния бюджет или от други сметки и фондове със социално предназначение до размера на едномесечните осигурителни разходи. Заемите са отпускат с разрешение на министъра на финансите.

Резервът за реформата в социалното осигуряване по чл. 1, ал. 1, т. 4 в размер 60,0 млн. лв. се използва в зависимост от хода на реформата с разрешение на министъра на финансите.

Надзорният съвет по предложение на управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) одобрява необходимите промени по отделни параграфи на разходите, без да се превишава общият им размер, одобрен с този закон, като това не се отнася за сумите за сметка на републиканския бюджет, както и за разходи, извършвани от НОИ по силата на други нормативни актове и проекти извън Кодекса за социално осигуряване, които се финансират с трансфери, непредвидени в този закон, и които не водят до влошаване на баланса на държавното обществено осигуряване. Тези разходи се отчитат в бюджета на НОИ и с тях могат да бъдат превишени разходите по бюджета на НОИ.

За 2009 г. не се отчислява общ резерв на фондовете по чл. 18 от Кодекса за социално осигуряване. Сумите по главниците от ревизионните актове за начет за периоди преди 1 януари 2006 г. постъпват като приход на фонд “Пенсии”, а по ревизионните актове за начет, съставени от НОИ след 31 декември 2005 г., постъпват като приход на бюджета на НОИ. Сумите по лихвите от ревизионните актове за начет постъпват като приход в бюджета на НОИ.

За 2009 г. за всяко действително наето лице по програмата “В подкрепа на майчинството” от фонд “Общо заболяване и майчинство” се превеждат като трансфер по бюджета на Министерството на труда и социалната политика до 10-о число на месеца, следващ съответното тримесечие, необходимите средства в размер на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете, определено по реда на чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване.

В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; бр. 55 от 2000 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59, 68, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 64, 77, 97, 100 , 109 и бр. 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89 и 102 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. 1. В чл. 2: а) досегашният текст става ал. 1; б) създават се ал. 2 - 5: “(2) Лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване, се осигуряват във: 1. фонд “Общо заболяване и майчинство” за общо заболяване и майчинство, което включва осигуряването за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство;
2. 2. фонд “Пенсии” за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;
3. 3. фонд “Трудова злополука и професионална болест” за трудова злополука и професионална болест, което включва инвалидност, смърт, временна неработоспособност и временно намалена работоспособност, поради трудова злополука и професионална болест;
4. 4. фонд “Безработица” за безработица. (3) За осигурените лица по чл. 4, ал. 1 се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фондовете “Общо заболяване и майчинство”, “Пенсии”, “Трудова злополука и професионална болест” и “Безработица”. (4) За осигурените лица за трудова злополука и професионална болест се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд “Трудова злополука и професионална болест”. (5) За осигурените лица за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт се внасят осигурителните вноски в размерите, определени за фонд “Пенсии”.” 2. В чл. 4: а) в ал. 1: аа) в текста преди т. 1 думите “всички осигурени социални рискове” се заменят с “общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица”; бб) в т. 3 накрая се добавя “както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет”; б) в ал. 4 думите “всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица” се заменят с “общо заболяване и майчинство”; в) в ал. 7 думите “всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица” се заменят с “общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт”. 3. В чл. 5: а) в ал. 1 се създава изречение второ: “Държавата участва в осигуряването чрез трансфер във фонд “Пенсии” в размерите и по реда, определени в чл. 21, т. 5.”; б) в ал. 2 думата “изцяло” се заличава и се създава изречение второ: “Държавата участва в осигуряването на самоосигуряващите се лица чрез трансфер във фонд “Пенсии” в размерите и по реда, определени в чл. 21, т. 5.” 4. В чл. 6: а) алинея 1 се изменя така: “(1) Размерите на осигурителните вноски се внасят във фондовете на държавното обществено осигуряване, както следва: 1. осемнадесет на сто за фонд “Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., а за работещи при условията на I или II категория труд и за тези по чл. 4, ал. 1, т. 4, както и за следователите по Закона за съдебната власт - 21 на сто; 2. тринадесет на сто за фонд “Пенсии” за лицата, родени след 31 декември 1959 г., а за работещи при условията на I или II категория труд и за тези по чл. 4, ал. 1, т. 4, както и за следователите по Закона за съдебната власт - 16 на сто; 3. 3,5 на сто за фонд “Общо заболяване и майчинство”; 4. едно на сто за фонд “Безработица”;
5. 5. от 0,4 до 1,1 на сто за фонд “Трудова злополука и професионална болест”, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година по групи основни икономически дейности.”; б) в ал. 3: аа) точка 7 се изменя така: “7. от 1 януари 2009 г. осигурителната вноска за фондовете “Общо заболяване и майчинство” и “Безработица” се разпределя в съотношение 60:40;”; бб) точка 8 се изменя така: “8. от 1 януари 2009 г. осигурителната вноска за фонд “Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., се разпределя така: а) 8 на сто за сметка на осигуреното лице и 18 на сто за сметка на самоосигуряващото се лице; б) 10 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на I и II категория труд и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4, както и за следователите по Закона за съдебната власт - 13 на сто;”; вв) създава се т. 9: “9. от 1 януари 2009 г. осигурителната вноска за фонд “Пенсии” за лицата, родени след 31 декември 1959 г., се разпределя така: а) 5,8 на сто за сметка на осигуреното лице и 13 на сто за сметка на самоосигуряващото се лице; б) 7,2 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на I и II категория труд и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4, както и за следователите по Закона за съдебната власт - 10,2 на сто.”; в) алинея 4 се изменя така: “(4) Възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.”; г) алинея 8 се изменя така: “(8) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд “Пенсии” и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на декларацията. Когато лицето с данъчната декларация за предходната година декларира доходи, получени за извършена дейност през минали години, подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.”; д) в ал. 10: аа) точка 1 се изменя така: “1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;”; бб) в т. 2 след думата “търговски” се добавя “или в неперсонифицирани”; е) в ал. 11 след думите “ал. 1” се добавя “и 2”. 5. В чл. 7, ал. 2 след думите “ал. 1” се добавя “и 2”. 6. В чл. 9: а) в ал. 1 се създава т. 5: “5. времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата.”; б) в ал. 2, т. 5 думите “всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица” се заменят с “инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство”; в) в ал. 8, т. 2 след думата “търговски” се добавя “или в неперсонифицирани”. 7. В чл. 11: а) в заглавието думите “всички осигурени социални рискове” се заменят с “общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица”; б) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите “всички осигурени социални рискове” се заменят с “общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица”. 8. Създава се нов чл. 13а: “Осигурителни права на осигурените за общо заболяване и майчинство Чл. 13а. Осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на: 1. парични обезщетения за: а) временна неработоспособност поради общо заболяване, санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето; б) трудоустрояване при временна намалена работоспособност поради общо заболяване; в) трудоустрояване поради бременност и кърмене; г) бременност и раждане; д) отглеждане на малко дете; 2. парични помощи за: а) инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия; б) профилактика и рехабилитация; в) помощно-технически средства, свързани с увреждането.” 9. Създава се чл. 13б: “Осигурителни права на осигурените за безработица Чл. 13б. Осигурените във фонд “Безработица” имат право на парично обезщетение за безработица.” 10. Досегашният чл. 13а става чл. 13в и в него ал. 1 се изменя така: “(1) Лицата, осигурени за общо заболяване, майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест, имат право на парични помощи за профилактика и рехабилитация, ако за тях са внесени или дължими осигурителни вноски за тези рискове за период от 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията. В периода от 6 календарни месеца се включва и времето: 1. на платените и неплатените отпуски за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане; 3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година; 4. през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете, и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете, през които не са имали право на обезщетение.” 11. В чл. 18 ал. 2 се отменя. 12. В чл. 20: а) в ал. 2 т. 12 се отменя; б) в ал. 3 т. 4 се отменя; в) в ал. 6 и 7 навсякъде думите “чл. 20” се заличават. 13. В чл. 21: а) в т. 4 буква “в” се отменя; б) създава се нова т. 5: “5. трансфери от републиканския бюджет в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година.” 14. В чл. 22 т. 4 се отменя. 15. В чл. 26б думите “и за трансфери за здравноосигурителни вноски за безработните” се заличават. 16. В чл. 40: а) алинеи 1 и 2 се изменят така: “(1) Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. (2) Осигурените лица за трудова злополука и професионална болест имат право на парично обезщетение за трудова злополука или професионална болест, както и на обезщетение при трудоустрояване в тези случаи независимо от продължителността на осигурителния стаж.”; б) в ал. 3, изречение първо думите “териториалните поделения на” се заличават; в) алинея 5 се изменя така: “(5) Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения и помощи се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и данните, декларирани в подадените документи за изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.” 17. В чл. 41, ал. 2: а) в т. 1 думите “всички осигурени социални рискове” се заменят с “общо заболяване и майчинство”; б) точка 2 се отменя. 18. Член 48а се изменя така: “Право на обезщетение за бременност и раждане Чл. 48а. Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.” 19. В чл. 49 ал. 1 се изменя така: “(1) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 - 5.” 20. В чл. 50: а) алинея 1 се изменя така: “(1) Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.”; б) в ал. 5 думите “всички осигурени социални рискове” се заменят с “общо заболяване и майчинство”; в) алинея 6 се изменя така: “(6) Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 7 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а.”; г) създава се ал. 7: “(7) Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща/осиновител има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а.” 21. В чл. 51, изречение второ думите “всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица” се заменят с “общо заболяване и майчинство”. 22. В чл. 52 думите “всички осигурени социални рискове” се заменят с “общо заболяване и майчинство”, а думата “осигурената” се заменя с “осигуреното лице”. 23. Член 52а се изменя така: “Право на обезщетение за отглеждане на малко дете Чл. 52а. Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.” 24. В чл. 53, ал. 5 думите “всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица” се заменят с “общо заболяване и майчинство”. 25. В чл. 54: а) в ал. 1: аа) в текста преди т. 1 думите “всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица” се заменят с “общо заболяване и майчинство”; бб) в т. 2 думите “всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица” се заменят с “общо заболяване и майчинство”; б) в ал. 2 изречение второ се изменя така: “Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на детето, е осигурено за общо заболяване и майчинство.” 26. В чл. 54а: а) в ал. 1: аа) в текста преди т. 1 думите “за всички осигурени социални рискове” се заменят с “във фонд “Безработица”; бб) в т. 1 думите “съответното териториално поделение на” се заличават; б) алинея 5 се изменя така: “(5) Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.” 27. В чл. 54б: а) алинеи 1 и 2 се изменят така: “(1) Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” за последните 9 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. (2) Минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.”; б) алинея 5 се изменя така: “(5) Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият по реда на ал. 1 дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.”; в) в ал. 7: аа) текстът преди т. 1 се изменя така: “Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно”; бб) в т. 1 и 3 думите “минималната месечна” се заменят със “среднодневната минимална”; вв) създава се т. 4 : “4. за времето, през което лицето не е осигурено за безработица - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период.” 28. В чл. 54в ал. 4 се отменя. 29. В чл. 54ж: а) в заглавието след думата “отпускане” се поставя запетая и се добавя “изплащане”; б) в ал. 2 думите “полагащите се обезщетения за безработица” се заменят с “вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 1”; в) създава се ал. 3: “(3) Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях банкова сметка.” 30. В чл. 70, ал. 1, изречение първо думите “един процент” се заменят с “процент 1,1 на сто”. 31. В чл. 74, ал. 3 след думата “отпуска” се поставя запетая и се добавя “възобновява или възстановява”. 32. В чл. 105, ал. 2 думите “три години от датата, на която е станало изискуемо” се заменят с “тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася”. 33. В чл. 115: а) в ал. 1: аа) в изречение първо след думите “петгодишен давностен срок” се добавя “считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася”; бб) в изречение второ след думите “десетгодишен давностен срок” се добавя “считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят”; б) в ал. 2 т. 2 се отменя; в) в ал. 4, изречение първо думите “от датата, на която са станали изискуеми, с изключение на вземанията по чл. 54в, ал. 4” се заменят със “считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят”. 34. В чл. 157 ал. 3 се изменя така: “(3) От 1 януари 2009 г. вноските за универсални пенсионни фондове се разпределят между осигурителите и осигурените лица, както следва: 1. за сметка на осигуреното лице - 2,2 на сто; 2. за сметка на осигурителя - 2,8 на сто.” 35. В § 5, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби думите “2009 г.” се заменят с “2020 г.”. 36. В § 9, ал. 9 от преходните и заключителните разпоредби след думите “фонд “Пенсии” се добавя “и са изцяло за сметка на лицата”. 37. В § 22 от преходните и заключителните разпоредби: а) в ал. 1 думите “след 2009 г.” се заличават; б) в ал. 7 след думите “4,3 на сто” се добавя “и е изцяло за сметка на осигурителя”. 38. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 22ж: “§ 22ж. Определянето на размера и изплащането на паричните обезщетения за безработица на лицата, чиито правоотношения са прекратени преди 1 януари 2009 г., се извършват по досегашния ред.” 39. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 22з: “§ 22з.

В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от 2001 г.; изм., бр. 54 и 120 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 26 от 2003 г.; изм., бр. 86 и 114 от 2003 г., бр. 52 и 81 от 2004 г.; доп., бр. 27 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 38 от 2005 г., бр. 18 от 2006 г.; изм., бр. 30 и 33 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2006 г.; изм., бр. 46 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 26 и 89 от 2008 г.) в чл. 16, т. 13 след думите “други разходи за” се добавя “запазване и/или”.

В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; доп., бр. 6 от 1988 г.; изм. и доп., бр. 21 от 1990 г.; изм., бр. 30 и 94 от 1990 г., бр. 27 от 1991 г.; доп., бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 104 от 1991 г.; доп., бр. 23 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1992 г.; доп., бр. 88 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1992 г.; доп., бр. 87 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 2 от 1996 г.; изм., бр. 12 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 28 от 1996 г.; изм., бр. 124 от 1997 г.; доп., бр. 22 от 1998 г.; доп., бр. 56, 83 и 108 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 133 от 1998 г., бр. 51 от 1999 г.; доп., бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 110 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 25 от 2001 г.; изм., бр. 1 и 105 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 120 от 2002 г., бр. 18 от 2003 г.; изм., бр. 86 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г.; изм., бр. 27 от 2005 г.; доп., бр. 46 от 2005 г.; изм., бр. 76 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 24 от 2006 г.; изм., бр. 30 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 48, 57 и 68 от 2006 г.; изм., бр. 75 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2006 г.; доп., бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 40, 46, 59 и 64 от 2007 г.; доп., бр. 104 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 43 и 94 от 2008 г.) в преходните разпоредби се създава § 3б: “§ 3б. От 1 януари 2009 г. до 31 декември 2009 г. след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 периодът, за който се въвежда намаленото работно време по чл. 138а, ал. 1, може да бъде удължен с още три месеца.”

Изпълнението на закона се възлага на Националния осигурителен институт.

Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на § 4, т. 30 и 39, които влизат в сила от 1 април 2009 г., и § 4, т. 40, която влиза в сила от 1 юли 2009 г.