(1) При конвоиране на лишени от свобода от затвори и затворнически общежития и на лица с мярка за неотклонение задържане под стража ръководителят на съответната териториална служба решава дали да бъдат поставени белезници, след преценка на възрастта, пола, физическото и здравословното състояние и индивидуалната оценка на риска на конвоираните лица.
(2) Необходимостта от използване на белезници се посочва в заповедта за конвоиране за всеки конкретен случай.