(1) При определяне площта за постоянен горски разсадник се спазват следните изисквания:
- 1. теренът е равен или полегат с наклон до 5°;
- 2. мястото да бъде централно разположено в района за залесяване, да има удобна връзка с републиканската пътна мрежа, условия за водоснабдяване и електроснабдяване и правилна форма;
- 3. почвата да бъде дълбока минимум 60 cm, богата, по възможност с глинесто-песъчлив или песъчливо-глинест механичен състав;
- 4. почвената киселинност да бъде в границите на pH 5,0 - 7,0;
- 5. подпочвените води да са с дълбочина под 2,5 m.
(2) Не се допуска да се определя площ за постоянен горски разсадник на места със:
- 1. голяма опасност от ранни есенни и късни пролетни студове и слани и изложени на силни ветрове;
- 2. площ до 10 dka, изложени на големи снегонавявания и бавно топене на снега;
- 3. почви, които са обезструктурени, мочурливи или солени;
- 4. почви, замърсени с тежки метали или заразени с болести, насекоми и други вредители, установени от компетентен орган;
- 5. опасност от заливане;
- 6. близко разположени до 200 m, трепетликови насаждения или групи от трепетликови дървета и източници на промишлени отровни емисии (от 5 до 10 km според посоката на преобладаващите ветрове).
(3) Големината на площта за постоянен разсадник в ДЛ/ДДивС се определя в зависимост от необходимите фиданки за залесяване, предвидени в лесоустройствения проект (ЛУП), като се допуска възможност за разширяване на производствената част с до 20 % от общата площ.
(4) Допуска се производство на фиданки от високопланински екотипове в среднопланински разсадник при надморска височина, близка до 1500 m.