(1) Охраната на лицата по чл. 1 се прекратява със заповед на министъра на правосъдието по предложение на главния директор на ГД „Охрана“ в следните случаи:
- 1. при отпадане на основанията за нейното осъществяване;
- 2. по писмено искане на охраняваното лице, отправено до министъра на правосъдието чрез главния директор на ГД „Охрана“, а когато лицата са малолетни или непълнолетни, от поне един техен законен представител;
- 3. при неизпълнение от страна на охраняваното лице на задължения, поети със споразумението за охрана по чл. 5, ал. 1;
- 4. при отказ на охраняваното лице да подпише споразумението.
(2) В случаите на ал. 1, т. 3 длъжностното лице по чл. 3, ал. 1, на което е възложена организацията на охраната, незабавно изготвя писмен доклад до главния директор на ГД „Охрана“.
(3) Главният директор на ГД „Охрана“ разпорежда проверка на обстоятелствата, посочени в доклада по ал. 2, като изслушва охраняваното лице.
(4) Главният директор на ГД „Охрана“ може да предложи на компетентния орган по чл. 12 прекратяване на охраната в зависимост от констатациите от проверката по ал. 3.
(5) Главният директор на ГД „Охрана“ изготвя мотивирано предложение до министъра на правосъдието в случай на решение за прекратяване на охраната по реда на ал. 4.
(6) Заповедта по ал. 1 се свежда незабавно до знанието на охраняваното лице и административния му ръководител.