(1) Министерският съвет определя държавната политика в областта на енергийната ефективност като част от политиката по устойчиво развитие на страната.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г.) При осъществяване на функциите си по ал. 1 Министерският съвет по предложение на министъра на енергетиката внася за приемане от Народното събрание Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България.
(3) Министерският съвет приема:
- 1. национални планове за действие по енергийна ефективност;
- 2. национален план за сгради с близко до нулево потребление на енергия;
- 3. национален план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради - държавна собственост, използвани от държавната администрация;
- 4. национална дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд;
- 5.(нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.;
- 6.(предишна т. 5 - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) ежегодни отчети за изпълнението на националните планове за действие по енергийна ефективност;
- 7.(предишна т. 6 - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) подзаконови нормативни актове, както и други актове в областта на енергийната ефективност в случаите, предвидени в този закон.
(4)(Изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) За целите на определяне на държавната политика в областта на енергийната ефективност държавните органи и кметовете на общини осигуряват предоставяне на информацията, необходима за изготвяне на актовете по ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 6.
(5) Информацията по ал. 4 се предоставя на органите по чл. 6 и 11.