(1) Пощенският оператор може да признае даден изпращач за познат изпращач, когато:
- 1. установи и регистрира идентичността и адреса на изпращача и на представителя, упълномощен да извършва доставки от негово име;
- 2. изпращачът декларира, че не е допуснал неразрешена намеса при опаковането, съхранението и транспортирането на пратките;
- 3. изпращачът: а) писмено удостовери, че пратката не съдържа никакви забранени предмети, като оръжие, взривни вещества или други опасни устройства, които могат да се използват за извършване на акт на незаконна намеса, и превозът им не е разрешен; б) приеме, че опаковката и съдържанието на пощенската пратка могат да бъдат подлагани на мерките за сигурност по чл. 79, т. 2.
(2) Пощенският оператор, приемащ пратки от познат изпращач, е длъжен:
- 1. да установи правомощията на лицето, което доставя пощенската пратка, като представител на изпращача;
- 2. да осигури доставянето от изпращача на пълно описание в документацията на съдържанието на пратката;
- 3. да се увери, че съдържанието на пратката отговаря на описанието й в придружаващата документация, и 4. да се увери, че пратките са опазвани от неразрешена намеса, докато се намират под неговите грижи.