(1) Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" може да прилага следните принудителни административни мерки:
- 1.(изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г.) да дава задължителни предписания на работодателите, на длъжностните лица, на предприятията, които осигуряват временна работа, на предприятията ползватели, както и на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 за преустановяване на нарушенията по този закон;
- 2. да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодател или длъжностно лице в областта на трудовата заетост по този закон.
(2)(Доп. - ДВ, бр. 26 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Принудителните административни мерки по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението им.