Наредба · Заключителни разпоредби

Приложение № 4

Наредба № 9 от 28 януари 2006 г. за мониторинг на зоонозите при профилактиката, ограничаването и ликвидирането им
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.
Актът не е в сила от 6 октомври 2020 г. Заменен от по-нов акт. Наредба № 4 от 23 септември 2020 г. за надзор и мониторинг на зоонозите при профилактиката, ограничаването и ликвидирането им (ДВ, бр. 86 от 2020 г., в сила от 06.10.2020 г.) урежда изцяло същата материя — издадена е на същото основание чл. 125, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и въвежда същата Директива 2003/99/ЕО, като наново определя общите изисквания за мониторинга на зоонозите, антимикробната резистентност, проучването на взривове от хранително заболяване, обмена на информация и лабораторния контрол. Нито един от посочените актове не отменя изрично Наредба № 9 от 2006 г. (текстовете по т. 3–6 се отнасят до други наредби), но двете наредби не могат да се прилагат едновременно, поради което Наредба № 9 от 2006 г. е изместена от новата уредба. Актът на негово място: Наредба № 4 от 23 септември 2020 г. за надзор и мониторинг на зоонозите при профилактиката, ограничаването и ликвидирането им. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Последна промяна
ДВ, бр. 15 от 2006 г.
В сила от
20 февруари 2006 г.

Последна редакция · в сила от 20.02.2006 · без изменения оттогава

към чл. 9, ал. 5 Изисквания за съдържанието на доклада по чл. 9, ал. 5 Информацията по букви “А”, “Б”, “В” и “Г” се отнася за мониторинга по чл. 3 и 6. В буква “Д” е включена информация за мониторинга по чл. 8, ал. 2 А. Информация, включена в първоначалния доклад до Европейската комисия: (а) системи за мониторинг - вид, периодичност и схеми за вземане на проби за лабораторно изследване, описание на случаите на възникнали зоонози, използвани диагностични методи; (б) стратегия при прилагането на имунопрофилактика и други профилактични мерки; (в) мерки за контрол и програми за тяхното прилагане; (г) мерки при установяване на зоонози и изолиране на техните причинители при хранителни взривове при епидемично и спорадично разпространение; (д) информационни системи за обявяване на възникнали зоонози; (е) ретроспективен епидемиологичен и епизоотологичен анализ на съответните зоонози. Б. Всеки доклад съдържа информация за: (а) съответната популация животни, възприемчиви към дадена зооноза (към датата на изготвяне на доклада), като се представят данни за броя на стадата, броя на животните и начина на отглеждането им; (б) брой на лабораториите и видовете изследвания, които се извършват в тях, и административните звена, които осъществяват мониторинга. В. Всеки доклад включва информация за причинителите на зоонози, както следва: (а) промени в прилаганите системи за мониторинг; (б) промени в използваните методи; (в) резултати от проведени в лабораториите изследвания, типизиране или други методи за микробиологична характеристика на причинителите на зоонози (поотделно за всеки вид причинител); (г) оценка на епизоотичната и епидемичната обстановка, оценка на тенденциите в разпространението на зоонозите и характеристика на източниците на заразяване; (д) значение на причинителя за здравето на животните; (е) значимост за възникване на случаи на зоонози при хора и честота на изолиране от животни от храни за хора; (ж) приети стратегии за профилактика или ограничаване предаването на причинители на зоонози на хора; (з) други мерки за контрол, прилагани в Република България, свързани с епизоотичната и епидемичната обстановка, и предложения за общи действия с държавите членки. Г. Докладване на резултатите от изследванията В резултатите от изследванията се посочват броят на изследваните епизоотологични и епидемиологични единици (стада, вид и брой на пробите, партиди храни) и броят на положителните проби, свързани с всеки случай на зооноза. Когато е необходимо, се представя информация за географското разпространение на зоонозите и техните причинители. Д. Информацията за взривове, причинени от храни, включва: (а) брой на хранителните взривове за годината; (б) брой на заболелите лица, заболеваемост и смъртност при взривове по буква “а”; (в) описание на изолираните причинители на зоонозите при хранителни взривове, определяне на серотипа и други епидемиологични и биологични особености, а когато не е възможна идентификацията на причинителите - посочване на причината за това; (г) хранителни продукти, причинили взривове, и други потенциални фактори за предаване на взривове; (д) местата, където храните по буква “г” са произведени, закупени или консумирани; (е) фактори, способствали за възникване на хранителни взривове.

История на промените

  1. 20 февруари 2006 г.обн ДВ, бр. 15 от 2006 г. · материалът

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 4 от акт, който вече не е в сила

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.