(1) При определяне на потребната топлина за отопление кратността на въздухообмена (n) на вътрешния въздух с външен въздух се приема не по-голяма от 0,7 h-1 или при предвидени други условия тя се изчислява съгласно наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ.
(2) При сгради с кратност на въздухообмена, по-голяма от 3,0 h-1, може се предвижда оползотворяване на топлината от отработения въздух при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ.