(1) Заплаха към съдия може да бъде възприета лично, от други лица или от органи на държавната и местната власт.
(2) При получаване на сигнал за заплаха административният ръководител на съответния съдия в срок до 24 часа, освен в случаите на ал. 9, изготвя мотивирано предложение до министъра на правосъдието чрез главния директор на ГД „Охрана“ за осигуряване на необходимата охрана.
(3) Предложението по ал. 2 се съпровожда от писмена декларация съгласно приложение № 1 от застрашеното лице, в която то декларира, че е запознато със сигнала за заплахата и изразява съгласие или несъгласие да използва процедурата по осигуряване на охрана и свързаните с това задължения.
(4) При отказ на застрашеното лице да попълни декларацията или при изразено несъгласие по ал. 3 процедурата се прекратява.
(5) Проверката на сигнала се извършва съвместно с Министерството на вътрешните работи и с Държавна агенция „Национална сигурност“.
(6) Степента на застрашеност се преценява въз основа на оценка на заплахата, която се изготвя съгласно Методика за оценка на заплахата и характеристика на риска – приложение № 2.
(7) В петдневен срок от получаването на предложението по ал. 2 главният директор на ГД „Охрана“ изготвя мотивирано становище до министъра на правосъдието за осигуряване на охрана или отказ въз основа на решение на Съвета за охрана по чл. 14, ал. 1.
(8) Охраната се осъществява въз основа на заповед на министъра на правосъдието.
(9) При неотложни случаи охраната се осигурява незабавно от ръководителя на съответното териториално звено на ГД „Охрана“, в чийто район работи или живее застрашеното лице, въз основа на заповед на главния директор на ГД „Охрана“. В тези случаи се уведомява министърът на правосъдието и се предприема процедурата по ал. 2.
(10) Главният директор на ГД „Охрана“ уведомява административния ръководител на съответния съдия за осигуряването на охрана или отказ.