(1) Заплаха към прокурор или следовател може да бъде възприета лично или идентифицирана от други лица или от органи на държавната и местната власт.
(2) При получаване на сигнал за заплаха в срок от 24 часа, освен в случаите по чл. 5, ал. 1, административният ръководител на съответния прокурор или следовател изготвя мотивирано предложение до главния прокурор чрез директора на Бюрото по защита за осигуряване на необходимата охрана, в което се посочват съответните фактически обстоятелства и факти.
(3) Предложението по ал. 2 е съпроводено с писмена декларация съгласно приложение № 1 от застрашеното лице, в която то декларира, че е запознато със сигнала за заплахата и изразява съгласие или несъгласие да използва процедурата по осигуряване на охрана и свързаните с това задължения.
(4) При отказ на застрашеното лице да попълни декларацията или при изразено несъгласие по ал. 3 процедурата се прекратява.
(5) В петдневен срок от получаване на предложението по ал. 2 директорът на Бюрото по защита изпраща предложението по ал. 2 до главния прокурор ведно с мотивирано становище относно възможността за осигуряване на охрана и степента на застрашеност на лицето въз основа на предложението и получена информация от Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“ и от други държавни органи в съответствие с методика за оценка на заплахата и характеристика на риска, утвърдена от главния прокурор.
(6) Охраната на прокурори и следователи се осъществява въз основа на решение на Съвета за охрана на застрашени прокурори и следователи, наричан по-нататък „Съвет за охрана“.
(7) Директорът на Бюрото по защита уведомява административния ръководител на съответния прокурор или следовател за решението на Съвета за охрана за осигуряване или отказ от осигуряване на охрана.