(1)(Изм. - ДВ, бр. 100 от 2007 г.) За да бъдат регистрирани от РВМС, инсталациите за изгаряне или съвместно изгаряне с малък капацитет, за които не се прилагат изискванията на Наредба № 6 за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, отговарят на следните изисквания:
- 1. използват се само за обезвреждане на трупове на домашни любимци или на материали по чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1;
- 2. използват се само за обезвреждане на материали от този животновъден обект - в случай, че се намират на територията на животновъден обект;
- 3. отговарят на изискванията по чл. 20, 21 и чл. 23 - 24.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 100 от 2007 г.) Когато инсталациите за изгаряне или съвместно изгаряне с малък капацитет се използват за обезвреждане на страничните животински продукти по чл. 4, ал. 1, т. 2, те се разполагат върху терен, който се оттича лесно.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 100 от 2007 г.) Не се допускат селскостопански животни до инсталациите и до страничните животински продукти, които ще бъдат изгаряни, или до пепелта, получена в резултат от изгарянето на странични животински продукти.
(4)(Изм. - ДВ, бр. 100 от 2007 г.) Когато инсталация за изгаряне с малък капацитет е разположена на територията на животновъден обект:
- 1. се осигурява физическа преграда между инсталацията и селскостопанските животни, тяхната храна и постеля, а когато е необходимо - подходящи ограждения;
- 2. оборудването се използва само за функционирането на инсталацията, като не се използва другаде в животновъдния обект;
- 3. работниците му сменят горното си облекло и обувките всеки път, когато имат контакт със селскостопански животни или с храната за тях.
(5) Страничните животински продукти или получената от тях пепел се съхраняват в непропускащи течности съдове, които се етикетират.
(6)(Изм. - ДВ, бр. 100 от 2007 г.) Работещите в инсталацията контролират страничните животински продукти да са изгорени така, че да са напълно редуцирани до пепел, която се обезврежда чрез депониране на депо.
(7) Страничните животински продукти, които не са напълно изгорени, не се депонират, а се изгарят повторно или се унищожават по друг начин съгласно изискванията на наредбата.
(8)(Изм. - ДВ, бр. 100 от 2007 г.) Всяка инсталация за изгаряне с малък капацитет се оборудва с устройство за последващо изгаряне.
(9)(Изм. - ДВ, бр. 100 от 2007 г.) Собственикът на инсталацията води дневник, който съдържа информация за:
- 1. количеството и категорията на страничните животински продукти;
- 2. вида на животните, от които са получени продуктите;
- 3. датата, на която се извършва изгарянето на продуктите.
(10) Регионалната ветеринарномедицинска служба извършва проверки най-малко един път годишно, за да се установи дали се спазват изискванията по тази наредба.