(1) Силите за реагиране при кризи прилагат мерките по чл. 44 и провеждат операциите за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи.
(2) Сили за реагиране при кризи са:
- 1. структури на администрациите на органите на изпълнителната власт;
- 2. формирования на юридическите лица;
- 3. екипи на центровете за спешна медицинска помощ, на други лечебни заведения или на здравни заведения;
- 4. доброволни формирования.
(3) Министерският съвет определя органите на изпълнителната власт, в администрациите на които не се създават сили за реагиране при кризи.
(4) Ръководството, координацията и контролът на действията на силите за реагиране при кризи се осъществяват от органите за управление при кризи в съответствие с техните правомощия.