(1) Традиционно специфичният характер на храната не може да се основава само на количеството или качеството на съставящите я компоненти или на начина на производство, когато той отговаря на стандартите за производство, освен когато тези стандарти регламентират производство на храни с традиционно специфичен характер.
(2) Традиционно специфичният характер на храната не трябва да се дължи само на географския й произход или на прилагането на технологично нововъведение.
(3) Начинът на представяне, рекламиране или етикетиране на храната не се счита за характерна черта по смисъла на чл. 3, ал. 1.