(1) Платежна система по смисъла на този закон е система, която:
- 1. осигурява извършването на преводи между участниците в нея;
- 2. има поне трима участници, с изключение на агента по сетълмента;
- 3. функционира въз основа на писмено споразумение, съдържащо общи правила и стандартни процедури за извършване на преводи, подчинено на законите на Република България и сключено между всички участници в системата, или въз основа на двустранни писмени споразумения, сключени между оператора на платежната система, наричан по-нататък “системен оператор”, и другите участници в системата, наричани по-нататък “споразумение за платежна система”.
(2) Българската народна банка отговаря за съвместимостта и единството на функциониране на платежните системи в страната. Редът за функциониране на платежните системи се определя с наредба на БНБ.
(3) Платежните системи се обслужват от системни оператори. Системни оператори могат да бъдат само БНБ и лица, които притежават издаден по реда на чл. 60 и 61 лиценз за опериране на платежна система. Правилата за дейност на системите и на техните оператори се одобряват от БНБ.
(4) Българската народна банка уведомява Европейската комисия за съществуването и наименованието на всички платежни системи в страната.
(5) Всяка платежна система контролира формалната точност и изчерпателност на подаваната информация, свързана с превода.
(6) Писменото споразумение за платежна система може да бъде подчинено на законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, при условие че поне един от участниците в системата има седалище в тази държава.