(1) В случаите, когато служител е командирован в структура, в която изпълнява служебните си задължения с работно време, различно от определеното му, отчитането на отработеното време се осъществява в структурата, от която е командирован служителят.
(2) Ръководителят на приемащата структура или оправомощено от него длъжностно лице изготвя справка за положения труд от командирования служител до пето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, и я изпраща на структурата, от която е командирован служителят.
(3) В случаите, когато служител е командирован и изпълнява служебните си задължения извън територията на Република България, със заповедта за командироване при необходимост се определя длъжностно лице, което да изготви справка за положения труд от командирования служител до пето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, и да я изпрати на структурата, от която е командирован служителят.
(4) Отработените часове по време на командироването от служителите, работещи на ненормиран работен ден, се сумират и се сравняват с нормалната продължителност на работното време по чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Когато общият брой отработени часове надхвърля нормалната продължителност на работното време по чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, същите се компенсират с допълнително възнаграждение за труд извън редовното работно време.
(5) Отработените часове по време на командироването от служителите, работещи на смени, се сумират с отработените часове по график през отчетния период. Когато отработените часове от служителя, които в края на тримесечния период са повече от часовете, определени съгласно чл. 14, ал. 2, изр. второ, се компенсират като труд извън редовното работно време и се отчитат с протокол (приложение № 1), без да се издава заповед по чл. 18, ал. 1.