Кодекс · Държавен вестник

Кодекс за устойчивост в неповредено състояние

Обнародван
ДВ, бр. 108 от 2020 г.
22 декември 2020 г.
В сила от
25 декември 2020 г.
Разпоредби
5

Действащ текст · в сила от 25.12.2020 · без изменения оттогава

Действащ текст
т. 1Като взема предвид на своята осемдесет и пета сесия текста на предложения Международен кодекс за устойчивост в неповредено състояние от 2008 г.,изм. · в сила от 25 декември 2020 г.
Приема Международния кодекс за устойчивост в неповредено състояние, 2008 г. (2008 IS кодекс), съгласно Приложението към тази резолюция;
т. 2изм. · в сила от 25 декември 2020 г.
Приканва договарящите правителства по Конвенцията SOLAS от 1974 г. и страните по Протокола за товарните водолинии от 1988 г. да отбележат, че Кодексът за устойчивост в неповредено състояние от 2008 г. влиза в сила на 1 юли 2010 г. след влизането в сила на съответните изменения към Конвенцията SOLAS от 1974 г. и Протокола за товарните водолинии от 1988 г.;
т. 3изм. · в сила от 25 декември 2020 г.
Отправя искане към генералния секретар да предаде заверени копия от тази резолюция и текста на Кодекса за устойчивост в неповредено състояние от 2008 г. съгласно Приложението на всички договарящи се правителства по Конвенцията SOLAS от 1974 г. и страните по Протокола за товарните водолинии от 1988 г.;
т. 4изм. · в сила от 25 декември 2020 г.
Освен това отправя искане към генералния секретар да предаде копия от тази резолюция и Приложението на всички членове на Организацията, които не са договарящи се правителства по Конвенцията SOLAS от 1974 г. или страните по Протокола за товарните водолинии от 1988 г.;
т. 5изм. · в сила от 25 декември 2020 г.
Препоръчва на съответните правителства да използват препоръчителните разпоредби, съдържащи се в част B от Кодекса за устойчивост в неповредено състояние от 2008 г., като основа за съответните стандарти за безопасност, освен ако техните национални изисквания за устойчивост не осигуряват поне еквивалентна степен на безопасност. ПРИЛОЖЕНИЕ Кодекс за устойчивост в неповредено състояние Предговор 1 Този Кодекс е съставен така, че да предвижда в единен документ задължителни изисквания във Въведението и в част А и препоръчителни разпоредби в част B, свързани с устойчивост в неповредено състояние, основани главно на съществуващите инструменти на ММО. Когато препоръките в този Кодекс се различават от други Кодекси на ММО, останалите Кодекси се приемат за инструмент с приоритет. За по-голяма изчерпателност и за удобство на потребителя този Кодекс съдържа и съответните разпоредби от задължителните инструменти на ММО. 2 Критериите, включени в Кодекса, се основават на най-добрите „съвременни“ концепции, налични по времето, когато са били разработени, като се вземат предвид добрите проектни и инженерни принципи и опитът, придобит от експлоатацията на кораби. Освен това технологията за проектиране на съвременни кораби се развива бързо и Кодексът не остава статичен, а се преоценява и преразглежда, ако е необходимо. За тази цел Организацията периодично ще преразглежда Кодекса, като отчита както опита, така и бъдещото развитие. 3 Бяха взети предвид редица влияния, като например състоянието на кораб в покой, вятърът на кораби с голяма ветрилна площ, характеристиките на клатене, тежките вълнения и т.н., въз основа на най-съвременните технологии и знания към момента на разработване на Кодекса. 4 Беше признато, че с оглед на голямото разнообразие от видове, размери на корабите и техните експлоатационни и екологични състояния, проблемите, свързани с безопасността срещу произшествия, свързани с устойчивостта, като цяло все още не са решени. По-специално безопасността на даден кораб по море включва сложни хидродинамични явления, които досега не са били напълно проверени и разбрани. Движението на корабите по море се разглежда като динамична система и връзките между кораба и условията на околната среда, като вълни и вятърни възбуждания, са признати за изключително важни елементи. Въз основа на хидродинамичните аспекти и анализа на устойчивостта на даден кораб в морето, разработването на критерии за устойчивост създава сложни проблеми, които изискват допълнителни изследвания. Въведение 1 Цел 1.1 Целта на Кодекса е да представи задължителни и препоръчителни критерии за устойчивост и други мерки за гарантиране на безопасната експлоатация на корабите, за свеждане до минимум на риска за тези кораби, за персонала на борда и за околната среда. Настоящото въведение и част А от Кодекса са насочени към задължителните критерии, а част B съдържа препоръки и допълнителни насоки. 1.2 Този Кодекс съдържа критерии за устойчивост в неповредено състояние за следните видове кораби и други морски плавателни средства с дължина 24 m и повече, освен ако не е посочено друго: .1 товарни кораби; .2 товарни кораби, превозващи дървен материал на палубата; .3 пътнически кораби; .4 риболовни кораби; .5 кораби със специално предназначение; .6 съдове за офшорни доставки; .7 подвижни крайбрежни сондажни съоръжения; .8 понтони; и .9 товарни кораби, превозващи контейнери на палубата, и контейнеровози. 1.3 Администрациите могат да налагат допълнителни изисквания по отношение на проектните аспекти на кораби с нов дизайн или кораби, които не са обхванати по друг начин от Кодекса. 2 Определения За целите на този Кодекс се прилагат следните определения. За термините, които се използват, но не са определени в този Кодекс, се прилагат определенията, дадени в Конвенция SOLAS от 1974 г., с измененията. 2.1 Администрация означава правителството на държавата, под чието знаме корабът има право да плава. 2.2 Пътнически кораб е кораб, който превозва повече от дванадесет пътници, както е определено в Правило 1/2 на Конвенцията SOLAS от 1974 г., с измененията. 2.3 Товарен кораб е всеки кораб, който не е пътнически кораб, военен кораб или военен транспортен кораб, кораб, който не се задвижва с механични средства, дървен кораб с примитивна конструкция, риболовен кораб или подвижно крайбрежно сондажно съоръжение. 2.4 Нефтен танкер означава кораб, построен или приспособен за превоз на нефт в наливно състояние в своите товарни отсеци и включва кораби за комбинирани товари и танкер-химикаловоз, както е определен в Приложение II към Конвенцията MARPOL, когато превозва товар изцяло или частично от нефт в наливно състояние. 2.4.1 Кораб за комбинирани товари означава кораб, създаден за превоз на нефт или на твърди товари в насипно/наливно състояние. 2.4.2 Танкер за суров нефт означава нефтен танкер, който извършва търговия с превоз на суров нефт. 2.4.3 Кораб продуктовоз означава танкер, който извършва търговия с превоз на нефтопродукти, различен от суров нефт. 2.5 Риболовен кораб е кораб, използван за улов на риба, китове, тюлени, моржове или други живи морски ресурси. 2.6 Кораб със специално предназначение има същото определение като в Кодекса за безопасност на корабите със специално предназначение от 2008 г. (Резолюция MSC.266(84). 2.7 Съд за офшорни доставки означава плавателен съд, който се занимава основно с транспортирането на провизии, материали и оборудване до офшорни инсталации и е проектиран с жилищни и мостикови съоръжения в предната част на плавателния съд и открита товарна палуба в последващата част за обработка на товари в морето. 2.8 Подвижно крайбрежно сондажно съоръжение (MODU или съоръжение) е кораб, способен да извършва сондажни дейности за проучване или експлоатация на ресурси под морското дъно, като течни или газообразни въглеводороди, сяра или сол. 2.8.1 Платформа, стабилизирана с колони, е платформа, чиято основна палуба е свързана с подводния корпус или стъпала чрез колони или кесони. 2.8.2 Повърхностно съоръжение е съоръжение с корпус на водоизместимост от типа кораб или баржа с единична или многокорпусна конструкция, предназначена за експлоатация в плаващо състояние. 2.8.3 Самоповдигащо се съоръжение е съоръжение с подвижни крака, способно да издига корпуса си над повърхността на морето. 2.8.4 Крайбрежна държава означава правителството на държавата, упражняващо административен контрол върху сондажните операции на MODU. 2.8.5 Режим на работа означава състояние или начин, при който дадено MODU може да работи или функционира, докато е на място или в режим на транзит. Режимите на работа на дадено MODU включват следното: .1 експлоатационни състояния означава състояния, при които дадено MODU е разположено с цел провеждане на сондажни операции, а комбинираните екологични и експлоатационни натоварвания са в рамките на съответните проектни граници, установени за такива операции. MODU може да плава или да се подпира на морското дъно, според случая; .2 условия на силна буря означава условия, при които MODU може да бъде подложено на най-тежките натоварвания в околната среда, за които MODU е проектирано. Приема се, че сондажните дейности са били прекратени поради тежестта на натоварванията от околната среда, MODU може да бъде или плаващо, или да бъде подпряно на морското дъно, според случая; и .3 транзитни състояния означава състояния, при които дадено MODU се придвижва от едно географско местоположение в друго. 2.9 Високоскоростен плавателен съд е плавателен съд с максимална скорост в метри в секунда (m/s), равна или по-голяма от: 3.7 * ∇ 0.1667 където: ∇ = водоизместимост, съответстваща на проектната водолиния (m3). 2.10 Контейнеровоз означава кораб, който се използва главно за превоз на морски контейнери. 2.11 Надводен борд е разстоянието между определената товарна водолиния и палубата на надводния борд. 2.12 Дължина на кораба. Дължината се взема като 96 % от общата дължината на водолинията при 85 % от минималната проектна височина на борда, измерена от най-високата част на кила, или дължината от предната част на носа до оста на балера на руля при водолинията, ако тази дължина е по-голяма. За кораби, проектирани с наклон на кила, водолинията, по която тази дължина ще се мери, е успоредна на проектната водолиния. 2.13 Ширина по конструктивна водолиния означава максималната ширина на кораба, измерена в мидела на кораба до конструктивната водолиния на рамата в кораб с метален корпус и до външната повърхност на корпуса в кораб с корпус от всякакъв друг материал. 2.14 Проектна височина на борда е вертикалното разстояние, измерено от най-високата част на кила до най-високата част на гредата на палубата на надводния борд отстрани. При дървени и композитни кораби разстоянието се измерва от долния край на киловия канал. Когато формата в долната част на средната секция на кораба е куха или когато са монтирани дебели дъски до кила, разстоянието се измерва от точката, в която линията на равнината на дъното продължава навътре и пресича страната на кила. При кораби със заоблени планшири проектната височина на борда се измерва до точката на пресичане на конструктивните водолинии на палубата и страничната външна обшивка, като линиите се простират така, сякаш планширът е с ъглова конструкция. Когато палубата на надводния борд е на стъпки, а издигнатата част на палубата се простира над точката, в която се определя проектната височина на борда, проектната височина на борда се измерва до еталонна линия, простираща се от долната част на палубата по линия, успоредна на повдигнатата част. 2.15 Крайбрежно плаване означава плаване в близост до брега на държава, както е определено от Администрацията на тази държава. 2.16 Понтонът обикновено се счита за: .1 несамозадвижващ се; .2 без екипаж; .3 превозващ само палубни товари; .4 с коефициент на пълнота 0,9 или повече; .5 със съотношение ширина/височина, по-голямо от 3; и .6 без люкове на палубата, с изключение на малки люкове, затворени с уплътнени капаци. 2.17 Дървен материал означава нарязана дървесина или дървен материал, стендове, трупи, стълбове, пулп и всички други видове дървен материал в насипно или пакетирано състояние. Терминът не включва дървесна маса или подобен товар. 2.18 Дървен материал на палубата означава товар от дървен материал, превозван върху непокрита част от палуба на надводен борд или надстройка. Терминът не включва дървесна маса или подобен товар. 2.19 Товарна водолиния за дървен материал означава специална товарна водолиния, присвоена на кораби, отговарящи на определени условия, свързани с тяхната конструкция, определени в Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. или Протокола от 1988 г., с измененията, и използвана, когато товарът отговаря на условията за подреждане и укрепване на Кодекса за безопасна практика за кораби, превозващи дървен материал на палубата, 1991 г. (Резолюция А.715(17). 2.20 Освидетелстване на тежести за креноване е потвърждение на теглото, маркирано върху изпитвателната тежест. Изпитвателните тежести се освидетелстват чрез използване на освидетелствана везна. Претеглянето се извърши достатъчно близо във времето до креноването, за да се гарантира, че измереното тегло е точно. 2.21 Газене е вертикалното разстояние от конструктивната базова линия до водолинията. 2.22 Креноването включва преместване на поредица от известни тежести, обикновено в напречна посока, и след това измерване на получената промяна в ъгъла на накреняване на равновесието на кораба. Като се използва тази информация и се прилагат основните принципи на морската архитектура, се определя вертикалният център на тежестта на кораба. 2.23 Състоянието на празен кораб е кораб, оборудван във всяко отношение, но без консумативи, провизии, товар, екипаж и лични вещи и без течности на борда, с изключение на това, че течностите за машините и в тръбите, като смазочни материали и хидравлика, са на експлоатационно ниво. 2.24 Проверка на лекото тегло включва извършване на одит на всички елементи, които са добавени, приспаднати или преместени на кораба по време на креноването, така че наблюдаваното състояние на кораба да може да бъде регулирано към състоянието без товар. Масата, надлъжното, напречното и вертикалното местоположение на всеки елемент се определя точно и се записва. Като се използва тази информация, статичната водолиния на кораба по време на креноването, определена от измерването на надводния борд или марките на газене на кораба, хидростатичните данни на кораба и плътността на морската вода, може да се получи водоизместимостта без товар и надлъжния център на тежестта. Напречният център на тежестта може да бъде определен и за подвижни крайбрежни сондажни съоръжения (MODU) и други кораби, които са асиметрични спрямо надлъжната линия или чието вътрешно разположение или оборудване е такова, че коструктивен статичен крен може да се образува от маса, изместена от центъра. 2.25 Креноване в експлоатация означава креноване, което се извършва, за да се проверят предварително изчисленият GM и центърът на тежестта на товароподемност при действително състояние на натоварване. 2.26 Инструментът за устойчивост е конфигурация, монтирана на борда на конкретен кораб, чрез която може да се удостовери, че изискванията за устойчивост, посочени за кораба в ръководството за устойчивост, са изпълнени при всяко експлоатационно натоварване. Инструментът за устойчивост се състои от хардуер и софтуер.

Попитайте асистента за този акт

Безплатно

Натиснете „Попитайте“ до всеки член, за да питате точно за него.

Един въпрос на ден, без регистрация.