(1) Органите на НВМС извършват проверки в пунктовете за спиране за установяване на съответствие с изискванията по наредбата.
(2) При констатиране на нарушения на минималните зоохигиенни изисквания за хуманно отношение в обектите по чл. 46, ал. 1 контролните органи на НВМС:
- 1. издават задължителни предписания, в които посочват срок за отстраняване на нарушенията;
- 2. когато нарушенията не бъдат отстранени в определения по т. 1 срок, разпореждат спиране на експлоатацията на обекта за срок, определен по тяхна преценка, но не по-дълъг от 6 месеца;
- 3. правят предложение до директора на регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС), на чиято територия се намира обектът, да заличи регистрацията му и обезсили издаденото удостоверение съгласно чл. 138, ал. 1, т. 2 ЗВД;
- 4. налагат административно наказание и предприемат административни мерки по реда на ЗВД.
(3) Мярката по ал. 1, т. 3 се налага само в случаите, когато нарушенията не бъдат отстранени след изтичане на 6-месечния срок по ал. 1, т. 2 или при доказани системни и/или груби нарушения на изискванията по тази наредба.
(4) След отстраняване на нарушенията контролният орган по молба на собственика отменя разпореждането за спиране на експлоатацията на обекта по ал. 1, т. 2.
(5) Пункт за спиране, чиято регистрация е заличена, може да бъде регистриран отново по реда на чл. 137 ЗВД.
(6) Националната ветеринарномедицинска служба изпраща до Европейската комисия актуализиран списък на регистрираните пунктове за спиране.
(7) Разходите за ветеринарните проверки и престоя в пункта са за сметка на лицето, което изпраща пратката животни.
(8) Генералният директор на НВМС може със заповед временно да разпореди спиране на експлоатацията на пунктовете за спиране при избухване на заразно заболяване по животните на територията, на която е разположен пунктът.