(Изм. - ДВ, бр. 72 от 2025 г.) По смисъла на тази инструкция:
- 1. „Височина“ е разстоянието, измерено от точката по перпендикулярна линия към зададена изходна (референтна) повърхнина. Височината е положителна, когато е насочена по посока на външната нормала към изходната повърхнина (над повърхнината), и отрицателна по посока, противоположна на външната нормала (под нея).
- 2. „Височинен компонент“ или „физическа височина“ е вертикална координата, свързана с дефиниране на височинна (вертикална) система, и представлява височина в геопотенциална система на височините, а именно ортометрична височина, нормална височина, динамична височина, геопотенциална кота.
- 3. „Височинна референтна система“ или „вертикална референтна система“ се задава с референтна повърхнина (изходна или нулева повърхнина, в смисъл на повърхнина с нулева височина) и височинен компонент (височина или вертикална координата), която е дефинирана в геопотенциалната система на височините, т.е. свързана със земното гравитационно поле.
- 4. „Геодезическа височина“ или „елипсоидна височина“ е разстоянието от точката до повърхнината на референтния елипсоид, измерено по нормалата към елипсоида в точката. Геодезическата височина е положителна над елипсоида и отрицателна под него. Геодезическата височина представлява част от геодезическата (елипсоидна) координатна система – геодезическа ширина, геодезическа дължина и геодезическа височина. Геодезическата височина се нарича още геометрична височина.
- 5. „Геодезическа референтна система“ се дефинира с (се състои от) международно приети константи, конвенции, модели и параметри, описващи земните геометрия и поле на силата на тежестта.
- 6. „Геоид“ е еквипотенциална повърхнина на полето на силата на тежестта (ниво-повърхнина), която е перпендикулярна на посоката на вектора на силата на тежестта и която най-добре апроксимира на средното морско ниво на локално, регионално или глобално ниво.
- 7. „Геопотенциал“ или „земен потенциал“ е потенциалът на полето на силата на тежестта, дефиниран като сума от потенциала на земното привличане (гравитационен потенциал) и потенциала на центробежната сила (центробежен потенциал).
- 8. „Геопотенциална кота“ или „геопотенциално число“ е разликата между стойностите на геопотенциала на дадена точка и геопотенциала на приетото за съответната височинна система изходно (нулево) ниво.
- 9. „Геопотенциална разлика“ е разликата в между потенциалите на силата на тежестта в две точки.
- 10. „Ниво-повърхнина“ е еквипотенциална повърхнина на полето на силата на тежестта или повърхнина, минаваща през точки с еднакъв (константен) потенциал на силата на тежестта.
- 11. „Квазигеоид“ е помощна повърхнина, близка до геоида, свързана с въвеждането на теорията на нормалните височини от М. С. Молоденски.
- 12. „Нормален потенциал“ е потенциалът на полето на нормалната сила на тежестта, дефиниран като сума от нормално поле на привличане (нормалното гравитационно поле) и нормалния центробежен потенциал, създаван от референтен елипсоид с маса, равна на масата на Земята, въртящ се около малката си ос с ъглова скорост, равна на ъгловата скорост на Земята.
- 13. „Нормална височина“ е геодезическата височина на точка, намираща се по нормалата към елипсоида през точката, за която нормалната геопотенциална кота (съвпада с) е равна на геопотенциалната кота на точката от земната повърхност. Нормалната височина е положителна за точки над елипсоидната повърхност (по посока на външната нормала към елипсоида) и отрицателна под нея. При дефинирането на нормалната височина разстоянието се измерва по нормалната силова линия през точката, за която се приема, че съвпада с нормалата към елипсоида. Нормалната височина може да се представи като разстояние по нормалата през точката до повърхността на квазигеоида.
- 14. „Нормално поле на силата на тежестта“ е полето на силата на тежестта, създавано от т.нар. Нормална Земя, представляваща референтен ниво-елипсоид с начало в масовия център на Земята и въртящ се заедно (едновременно) със Земята. Нормалното поле на силата на тежестта се състои от полето на привличане, създавано от референтния елипсоид (нормално поле на привличане, нормално гравитационно поле) и от центробежния потенциал, създаван от въртенето на елипсоида около малката му ос. 15. „Нормално превишение“ между две точки на земната повърхност представлява разликата на нормалните височини на двете точки. Нормалното превишение се изчислява, като към „измереното превишение“ вследствие на геометрична нивелация се прибавят първа и втора нормална поправка, свързани с реализацията на дефиниционната формула на нормалната височина; 16. „Нормална силова линия“ е равнинна крива, лежаща в меридианната равнина на точката, за която векторите на полето на нормалната сила на тежестта се явяват допирателни. Нормалната силова линия е перпендикулярна на ниво-повърхнините на нормалното поле на силата на тежестта (нормалните ниво-повърхнини). 17. „Отвесна линия“ е пространствена крива линия, за всяка точка на която векторът на силата на тежестта се явява допирателен. 18. „Приливна система“ е регламентирана концепция, определяща деформацията на земната повърхност или изменението на гравитационното поле на Земята, дължащи се на приливния ефект върху тях, предизвикан от приливния потенциал. 19. „Референтен елипсоид“ е сплеснат ротационен елипсоид с форма и размери, близки до тези на геоида, с център в масовия център на Земята и ротационна ос, съвпадаща със средната ротационна ос на Земята.