(Изм. - ДВ, бр. 72 от 2025 г.)
(1) Координатите на реперите (геодезически географски координати и геодезическа височина) се определят в приетата за страната геодезическа система. Определянето на координати се извършва с геодезически ГНСС приемници при спазване изискванията на четвърта глава, раздел I на Инструкция № РД-02-20-25 от 20 септември 2011 г. за определяне на геодезическите точки с помощта на глобални навигационни спътникови системи (ДВ, бр. 79 от 2011 г.), като не се допуска използването на виртуални базови станции.
(2) Обработката на ГНСС измерванията се извършва със специализиран софтуер в общ проект и задължително включва проверка на геометричните условия в мрежата и резултати от „свободното“ й изравнение.
(3) Координатите на реперите, върху които не могат да се извършват непосредствени ГНСС измервания, се определят чрез ъглово-дължинни измервания или чрез ГНСС измервания в режим RTK, като:
- 1. при използване на ъглово-дължинни измервания – на подходящо място, в близост до нивелачния репер, се стабилизират минимум два временни знака (геодезически пирони) – основен и допълнителен; координатите на основния знак се определят прецизно в статичен режим и знакът става част от ГНСС схемата на мрежата, а нормалната му височина се определя чрез геометрична нивелация и той става част от схемата на нивелачния ход; допълнителният знак служи само за ориентиране на прибора при ъглово-дължинните определения; номерата на временните знаци се образуват с префикс „ТМ“, след който се добавя номерът на съответния репер и допълнителни символи „О“ за основния и „D“ за допълнителния знак; пренасянето на геодезическата височина до същинския нивелачен репер се извършва чрез геометрична нивелация от основния знак; данните за прецизно определения временен знак се вписват в координатния регистър по ал. 8;
- 2. при използване на ГНСС измервания в режим RTK – на подходящо място, в близост до нивелачния репер, се стабилизира един временен знак (геодезически пирон) – основен; координирането на основния знак, номерирането му, вписването на данните за него и пренасянето на геодезическата височина до същинския нивелачен репер се извършва по реда на т. 1.
(4) Координатите се определят с точност по положение и височина не по-ниска от 0,05 m. За специални приложения, изискващи определяне на координати с по-висока точност, това се указва в съответното техническо задание.
(5) Освен геодезическите географски координати и геодезическите височини на нивелачните репери се определят и геодезическите географски координати и геодезическите височини на използваните изходни гравиметрични точки. Точките се определят по реда на глава четвърта, раздел II от Инструкция № РД-02-20-25 от 20 септември 2011 г. за определяне на геодезическите точки с помощта на глобални навигационни спътникови системи.
(6) Местоположението (станционирането) на ГНСС приемниците при измерванията по нивелачните репери и гравиметрични точки се фотографира така, че да е видно месторазположението на приемника спрямо репера/точката, както и спрямо сградата/съоръжението или околната ситуация.
(7) Данните от измерванията и обработката се представят в електронен вид.
(8) Съставят се координатен регистър съгласно приложение № 17, както и таблици със систематизирана информация за извършените RTK и статични ГНСС измервания съгласно приложение № 17а и приложение № 17б.