(1) Охраната на лицата по чл. 1 се прекратява със заповед на министъра на правосъдието по предложение на главния директор на ГД „Охрана“ въз основа на решение на Съвета за охрана в следните случаи:
- 1. при отпадане на основанията за нейното осъществяване;
- 2. по писмено искане на охраняваното лице, отправено до министъра на правосъдието чрез главния директор на ГД „Охрана“, а когато лицата са малолетни или непълнолетни – от поне един техен законен представител;
- 3. при неизпълнение от страна на охраняваното лице на задължения, поети със споразумението за охрана по чл. 5, ал. 1;
- 4. при отказ на охраняваното лице да подпише споразумението.
(2) В случаите на ал. 1, т. 3 длъжностното лице по чл. 3, ал. 1, на което е възложена организацията на охраната, незабавно изготвя писмен доклад до главния директор на ГД „Охрана“.
(3) Главният директор на ГД „Охрана“ разпорежда проверка на обстоятелствата, посочени в доклада по ал. 2, като може да изслуша охраняваното лице.
(4) В зависимост от констатациите от проверката по ал. 3 главният директор на ГД „Охрана“ може да внесе за обсъждане от Съвета за охрана предложение за прекратяване на охраната.
(5) Главният директор на ГД „Охрана“ въз основа на решение на Съвета за охрана изготвя мотивирано предложение до министъра на правосъдието в случай на решение за прекратяване на охраната по реда на ал. 4.
(6) Заповедта по ал. 1 се свежда незабавно до знанието на охраняваното лице и административния му ръководител.