(1) Задължителната изолация на лица, заразоносители или болни от COVID-19, може да се извършва и в лечебно заведение за болнична помощ.
(2) Задължителната изолация в лечебно заведение за болнична помощ се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция по преценка на лекуващия лекар или на лекаря, насочил лицето за хоспитализация въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск от разпространението на COVID-19.
(3) При извършване на оценката по ал. 2 лекарят взема предвид социално-битовите условия, при които лицето живее (многочислено семейство, лица, настанени в места, в които се предоставят социални услуги по смисъла на Закона за социалните услуги, в места за лишаване от свобода и др.), и възможността на лицето да се изолира в домашни условия с цел недопускане на възможността за заразяване на възприемчиви лица и разпространяване на COVID-19.
(4) При извършване на оценката лекарят по ал. 1 взема предвид и обективното здравословно състояние на пациента, включително:
- 1. тежестта на клиничното протичане на заболяването, в т.ч. наличие на задух или затруднено дишане, поява на храчки или хемоптое;
- 2. възрастта на лицето, особено ≥ 60 г.;
- 3. наличието на придружаващи хронични заболявания, имуносупресивни състояния и лечения и други;
- 4. наличие на други заболявания, по повод на които се налага хоспитализация на лицето.
(5) Лицата, които писмено и изрично са заявили отказ от изолация в лечебно заведение за болнична помощ, независимо от наличието на условията по ал. 3 и 4, се изолират в домашни условия.