(1) Конвоираните лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко отнасяне или нечовешко третиране.
(2) За изтезание, жестоко отнасяне или нечовешко третиране се смятат:
- 1. всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните и приложени в съответствие с изискванията на ЗМВР и в тази инструкция случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие;
- 2. поставяне в неблагоприятни условия при движение или престой в помещения, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване и други извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето;
- 3. накърняване на достойнство на конвоирани лица и създаване на враждебна, обидна и застрашителна среда, както и недопускане на каквито и да са прояви на дискриминация.
(3) За изтезания, жестоко отнасяне или нечовешко третиране се смятат действията или бездействията по ал. 2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудени или подпомагани от длъжностно лице, чрез явно или мълчаливо съгласие, пряко или умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на това.