(1) Полицейските органи на първа линия извършват цялостна гранична проверка, като изискват документа за пътуване от влизащия през границата гражданин на трета страна, при което извършват:
- 1. проверка на самоличността на лицето чрез идентификация;
- 2. проверка на валидността на документа за пътуване – срокът му трябва да изтича най-малко три месеца след планираната дата на отпътуване от територията на страната и да е издаден в рамките на предходните десет години;
- 3. проверка за наличие на признаци за фалшифициране или подправяне на документа;
- 4. проверка дали лицето отговаря на условията за влизане, посочени в чл. 6 от Кодекса на шенгенските граници, като извършва проверките по чл. 8, т. 3 от Кодекса на шенгенските граници, включително и на срока на престой при предишно пребиваване на територията на Република България;
- 5. проверка в АИС ГК с цел установяване дали гражданинът на трета страна, превозното средство и вещите, които пренася, представляват заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от държавите членки;
- 6. полагане на входен граничен печат в документа за пътуване.
(2) Когато в документа за пътуване на гражданина на трета страна са вписани други лица, процедурата по ал. 1 се извършва и за тях. Идентификация на вписаните лица не се извършва, ако документът не съдържа техните снимки.
(3) Граждани на трети страни, които не разполагат с българска виза, но притежават валидни единни (шенгенски) визи, валидни визи за дългосрочно пребиваване и разрешения за пребиваване, издадени от държавите членки, които изцяло прилагат достиженията на правото от Шенген, както и Швейцария и Лихтенщайн, се пропускат за целите на краткосрочно пребиваване за не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, при което се отчита 180-дневният период, предшестващ всеки ден от престоя.
(4) Граждани на трети страни, които не разполагат с българска виза, но притежават валидни визи или разрешения за пребиваване, издадени от Румъния, Хърватия и Кипър, се пропускат за целите на краткосрочно пребиваване за не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, при което се отчита 180-дневният период, предшестващ всеки ден от престоя.