(1) Ранното предупреждение и оповестяването се осъществяват чрез комуникационно-информационна система, наречена “Национална система за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия”.
(2) Националната система за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия осигурява:
- 1. устойчива връзка за обмен на информация и координиране действията на органите на изпълнителната власт и съставните части на Единната спасителна система, определени в чл. 20 от Закона за защита при бедствия, в случай на предстоящо или възникнало бедствие;
- 2. предупреждение и информиране на населението за предстоящо или възникнало бедствие, за динамиката в неговото развитие, за мерките за неговото ограничаване и овладяване и за необходимото поведение и действия на гражданите.