(1) Резервът за предстоящи плащания се образува за покриване на обезщетения, суми и други плащания по силата на застрахователни или здравноосигурителни договори, както и на свързаните с тях разходи, по претенции, възникнали преди края на отчетния период, независимо дали са предявени или не, и които не са платени към същата дата. Резервът трябва да отчита всички известни фактори и обстоятелства, които влияят на крайната стойност на плащанията.
(2) Резервът за предстоящи плащания включва:
- 1. предявени, но неизплатени претенции;
- 2. възникнали, но непредявени претенции;
- 3. разходите за уреждане на претенциите.
(3) Не се допуска скрито дисконтиране или намаления в резултат на определяне на настоящата стойност на претенции, които се очаква да бъдат платени в бъдеще, на по-висока стойност или осъществено по друг начин.
(4) Резервът за предстоящи плащания може да се дисконтира след одобрение от заместник-председателя, като се вземе предвид очакваният инвестиционен доход и ако са налице следните условия:
- 1. очакваният среден срок за изплащане на претенциите е най-малко 4 години след края на отчетния период;
- 2. застрахователят или здравноосигурителното дружество разполагат с достатъчно представителни и надеждни данни за изграждане на достоверен модел на уреждането на претенции във времето;
- 3. използваният процент на дисконтиране не може да бъде по-висок от една от двете стойности, както следва: а) реализираната средна годишна доходност от активите за покритие на техническите резерви за последните 5 години; б) реализираната годишна доходност на активите за покритие на техническите резерви през предходната година.