(1) Претенциите на пострадалите лица за вреди, причинени на територията на Република България по вина на водач на моторно превозно средство с чуждестранна регистрация, застрахован съгласно чл. 17, ал. 3, т. 1, се уреждат по ред, определен от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи в съответствие с действащите международни споразумения и практика.
(2) При вреди на моторно превозно средство с чуждестранна регистрация, причинени на територията на Република България по вина на водач на моторно превозно средство с българска регистрация, водачът на увреденото моторно превозно средство е длъжен да се обърне към застрахователя на виновния водач или към негов представител за оглед и описване на вредите. Застрахователят на виновния водач може да посочи сервиз, в който да бъдат отстранени вредите, и заплаща за отстраняването им на сервиза.
(3) Когато отстраняването на вредите на чуждестранно моторно превозно средство не може да се извърши в страната, застрахователят издава на чуждестранния водач писмено съгласие по образец за извършване на ремонт извън страната с посочване на максималната отговорност за отстраняване на вредите. Застрахователното обезщетение се определя въз основа на представени документи за стойността на ремонта, при условие че данните в тях съответстват на описанието на вредите по време на огледа и са съобразени с действителната стойност на увреденото моторно превозно средство към датата на събитието.
(4) За увредено моторно превозно средство с чуждестранна регистрация, което не е представено за оглед и описание на вредите от съответния застраховател, застрахователното обезщетение може да се определи и въз основа на описаните вреди в издаден официален документ от органите на Министерство на вътрешните работи на Република България за настъпване на събитието.