(1) При смърт или при пълна загуба на трудоспособност на застраховано лице, настъпила вследствие на злополука, покрита по застраховката, застрахователят изплаща застрахователната сума по чл. 43.
(2) При частична загуба на трудоспособност на застрахования се изплаща такъв процент от застрахователната сума, какъвто е процентът на трайната загуба на трудоспособност.
(3) Процентът на трайна загуба на трудоспособност се определя от ТЕЛК или от комисията по чл. 28, ал. 2 съгласно списък на травматичните болести и увреждания на застрахователя след окончателно и пълно стабилизиране на уврежданията на застрахования, но не по-рано от 3 месеца и не по-късно от една година от датата на събитието. При загуба на очи и при ампутация на крайници процентът може да се определи и без да се спазва тримесечният срок.
(4) Когато застрахованото лице е имало определен процент трайна загуба на трудоспособност преди настъпването на злополуката, този процент не се взема под внимание при определяне трайната загуба на трудоспособност в резултат на злополуката.
(5) Застрахователната сума или съответната част от нея се изплаща на увреденото лице, а при смърт - на законните му наследници.
(6) При смърт на непълнолетен, ограничено запретен или нетрудоспособен, който няма наследници, застрахователната сума се изплаща на лицата, които са го издържали.
(7) Когато застрахованото лице, съответно неговите наследници не са навършили пълнолетие или са запретени, застрахователното обезщетение се внася на тяхно име в търговска банка, получила разрешение от Българската народна банка за извършване на банкова дейност, за което застрахователят ги уведомява писмено.
(8) В случай на смърт на застраховано лице, което няма наследници или лица, които са го издържали, дължимата сума се внася в приход на Гаранционния фонд.