(1)(Нов - ДВ, бр. 83 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., предишен текст на чл. 16 - ДВ, бр. 33 от 2013 г.) Лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за своя сметка, като писмено декларират пред изпращащия посредник, който действа като осигурител за лицето, желанието да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
(2)(Нова - ДВ, бр. 33 от 2013 г.) Лицата по ал. 1 декларират пред посредника датата, от която искат да бъдат осигурявани, или датата, от която искат осигуряването да се прекрати. Осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.