(1)(Нова - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., нова - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не упражняват трудова дейност през целия месец, се определя пропорционално на работните дни от месеца за периода, през който е упражнявана дейността.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2003 г., предишен текст на чл. 4 - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Ако лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване извършват дейност, за която подлежат на осигуряване съгласно чл. 4, ал. 1 и 10 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните вноски за дейността им като самоосигуряващи се лица се внасят авансово върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Сборът от възнаграждението и осигурителния доход, върху които се внасят месечните осигурителни вноски, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.